Животът е твърде кратък за лошо вино и посредствени разговори...
Това е основната философия на "Моят кулинарен дневник (и разни други мисли)" от Стенли Тучи - не просто актьор, който обича да готви, а човек, който разбира, че ароматът на пресен хляб е най-прекият път към спомените.
За да разберем вкуса на неговата проза, трябва да познаваме човека, който държи писалката.
Стенли Тучи е роден през 1960 г. в Ню Йорк в семейство на италиански американци, където кухнята винаги е била сърцето на дома.
Баща му е учител по изкуства, а майка му - невероятен кулинар, чиито рецепти по-късно стават основа на неговите книги. Дебютира на Бродуей през 1982 г., но световната слава идва с роли в емблематични филми като "Голямото нощно готвене" (който той и режисира), "Дяволът носи Прада", "Игрите на глада" и "Джули и Джулия". Освен, че може да готви, той е носител е на две награди "Еми", два "Златни глобуса" и номинация за "Оскар".
"Моят кулинарен дневник (и разни други мисли)" вече е достъпна на българския пазар (издадена от изд. "Прозорец").
Тя е превод на най-новата му книга "What I Ate in One Year: (and Related Thoughts)", която излезе в края на 2024 г. Преводът е на Йоана Стоянова, а художник е Вихра Стоева.
"Писането на тази книга беше като разчистване на стар таван, пълен със спомени.
Осъзнах, че всяко ястие, което съм приготвил или изял, е свързано с конкретно лице, място или чувство. Работата по нея не беше просто подреждане на рецепти - беше опит да разбера кой съм всъщност през нещата, които ме хранят. Храната е единственото нещо, което ни свързва универсално, и писането за нея беше начин да се върна у дома.", споделя той.
Между спомените за неговата майка и аромата на прясна паста, Тучи намира истината: храната е любов, която може да се яде, а едно мартини може да бъде архитектура на вечерта.
Тучи споделя и моменти на уязвимост - битката му с рак на езика преди няколко години, което временно отне вкусовите му рецептори.
Ястията в този дневник са призмата, през която Тучи разглежда живота: отминалото време, загубата на близки хора, както и онова, което предстои. Всяко от тях обогатява дните му, независимо дали е патица с портокали, поднесена от пеещи монахини кармелитки, барбекю с приятели или кюфтенца на трапезата, събрала три поколения от семейството му.
"Моят кулинарен дневник" е забавна, трогателна, искрена и засищаща душата порция спомени, но не само това, тя е и почит към храната и огромната ѝ роля в живота на всеки от нас.
