Какво се случва, ако редовно прекаляваме с извиненията към детето?
Модерният начин на възпитание на децата се основава на "емоционална откритост" и "доверие".
Това означава да отдаваме приоритет на емоциите, да залагаме на откритата комуникация и да признаваме чувствата на децата.
Всички тези поведения определено са добри, ако искаме да развиваме чувствителността на децата, тяхната доброта и позитивност. В дългосрочен план позитивното родителство спомага децата да пораснат като емоционално интелигентни, балансирани и устойчиви личности.
Това е безспорно и определно включва и умението да се извиняваме на децата си, ако сме били прекалено груби или сме направили нещо, което ги е засегнало или наранило.
Но какво се случва, ако редовно прекаляваме с извиненията?
Представете си, че сте майка, която винаги поема върху себе си отговорността дори за лигаво или вредно поведение на детето? Майка, която бърза да се "извини", без да има нужда или без да е нейна вината?
Или че сте майка, която смята, че всяко нейно "извинявай" би оправдало всяко нейно ужасно лично поведение към детето: например редовни закъснения, постоянно неизпълнение на обещанията, сериозно предаване на очакванията, чести гневни изблици, налагане на наказания или физическа саморазправа?
Изобщо "извинявай" е коварна дума.
Можем да я използваме, за да изградим доверие или емоционална сигурност, но можем и да я насочим така, че да доведе до объркване относно ролите и размиване на границите във взаимоотношенията между родители и деца.
Когато се прекали, извиненията губят смисъла си
Извиненията могат да загубят смисъла си, когато се използват прекалено често. Децата могат да започнат да ги възприемат като рутина, а не като нещо значимо.
Вместо да показват поемане на отговорност за реални грешки, извиненията могат да се превърнат в част от ежедневието, което със сигурност ще намали ефекта им, особено в случай, че те са наистина станат необходими.
Прекомерните извинения могат да размият границите
Децата усвояват структурата на живота чрез последователни очаквания.
Ако родителят започне да се извинява за това, че поставя нормални граници - като например да казва "не", да налага правила или да поддържа ежедневния режим - това може да размие разликата между добротата и авторитета.
Съответно детето може да покаже неподчинение. И не защото е "лошо", а защото ще се почувства затруднено да разбере къде наистина е границатат и кога я прекрачва.
Прекомерните извинения подкопават лидерството
Малките деца разчитат на родителите си да им осигурят чувство за стабилност и ориентация в света.
Ако родителят често изглежда несигурен или се извинява за взетите решения, децата може да загубят увереността си в обкръжаващата ги среда.
Ясните насоки, дори и когато са дадени с мекота, спомагат за укрепването на чувството за сигурност.
Прекаленото извиняване натоварва детето с излишна емоционална отговорност
Искането и даването на прошка или извинение е процес, който изисква участието на две страни. По тази причина то разчита на емоционална отговорност и от страна на детето, като не се съобразява с неговата възраст.
Ако се прекалява с извиненията, децата могат да започнат да се чувстват отговорни за емоционалното състояние или решенията на родителите си. С течение на времето това може да им създаде ненужно усещане за емоционално бреме.
В същото време извинението остава важно.
Когато родителят разбере, че е допуснал грешка, той наистина трябва да умее да поднесе искрените си извинения на детето.
Но идеята зад това не е да измием гузната си съвест, а да научим децата на това как се поема отговорност, как се търси съпричастност и какъв е начинът за възстановяване на отношенията, ако има проблем.
За да може да се предаде и усвои този урок обаче, извинението трябва да се използва целенасочено и рядко, а не по навик.
Здравословното родителство често изисква да намираме баланса между съпричастността и ясното лидерство.
Децата се радват, когато родителите им са емоционално достъпни, но за тях е важно и мама и татко да са непоколебими в решенията си.
Затова и едно извинение, което е взето като решение, а не е каприз, ги учи да ви уважават и - в крайна сметка да ви слушат и да се съобразяват с вас.
