Какъвто си ти, такъв е домашният ти любимец

| от |

Това е една от темите, които периодично стават актуални за няколко дена, а после отминават. Докато не се повторят. Най-често се случва с кучетата. Често пъти са улични, а ако се окажат домашни, става страшно. Защо? Как? Какво е това животно? Звяр! Горкото дете, жена, същество от какъвто и да било пол и вид. Сега отново случаят се повтаря. Жертвата, за огромно съжаление, е едногодишно дете, а „нападателят“ – звяр, порода питбул.

Да, прекият нападател е кучето – не човекът. Но кой наистина е виновникът да се стигне дотам?

Такива сме хората – модерни сме, когато ни изнася, когато имаме пряка полза. Осъвременяваме се както ни е удобно, избирайки най-бързата и лесна алтернатива. Добре би било обаче да знаем, че това осъвременяване включва и отношението към животните. Времената на озлобените Чехови герои, които третират животните като нисши същества отдавна е отминало, но някои хора все още ги носят в себе си. Същите онези, чийто девиз е: „Спокойно, то само си играе“, които не използват повод за животните си, които не почистват градинките след тях. Всички онези ,които си взимат кучета, котки, папагали, чинчили, рибки, игуани, канарчета и какво ли още не, но нямат представа какво, освен чара си, носят домашните любимци.

Домашен любимец не е кучето, което хапе, не е котката, която дере, нито птичката, която не си затваря човката. Ако видите такова животно да знаете – то не е нито домашно, нито любимо. Просто е имало малшанса да попадне в грешните ръце. В ръце, които или не са способни, или просто нямат желанието да отглеждат животно вкъщи.

Грижата за домашния любимец далеч не свършва след като си му поднесъл чинията с храна (и евентуално си сменил водата). Тя включва ежедневни (по няколко пъти на ден) разходки, редовна поддръжка на козината, стотици левове пръснати по ветеринари. Грижата за животното е плачът от безсилие, защото знаеш, че нещо вътре в малкото животинче не е наред, но то не може да ти каже. Тя е безсънните нощи, когато трябва да храниш малкото през няколко часа и дори не знаеш дали ще дочака утрото. Тя е редовното гушкане, тя е невинните думи, които те правят да изглеждаш луд, но всъщност достигат, където трябва. Грижата са честите чистения на дома, защото всичко тъне в козина.

Ако нямате желание да се подложите доброволно, без да мрънкате, на всичко това, по-добре си вземете плюшена играчка. И ще ви е по-евтино, и ще ви доставя удоволствие без да иска нищо. Ако пък си вземете все пак животно, не се оплаквайте, че отнема много време. Вземете го с ясното съзнание, че то ще бъде неотменна част от живота ви в следващите няколко години. И ще ви бъде приятел и другар.

В противен случай създавате потенциална опасност случаят с питбула и още десетки случаи от миналото да се повторят. Просто е – животното е отражение на стопанина. Ако той е безхаберен, и то ще е. Ако той крещи, то ще стане страхливо. Ако той е агресивен (особено към него), то непременно ще напада останалите. Това е законът.

Донякъде е като с децата – не ги правете, ако не можете да се грижите за тях. И отново, както при децата, ангажиментите само започват с раждането – още по-важно важно е как ще ги отгледаш.