Дръзката адаптация на класическата книга привлече рекорден брой зрители в киносалоните
Дръзкото преосмисляне на "Брулени хълмове" от британската актриса и режисьор Емералд Фенел преминава при огромен интерес.
Филмът на Warner Bros оглави боксофис класациите и спечели титлата за най-силна премиера на годината. В американските кина в рамките на първите три дни бяха направени 34,8 милиона долара от продажби на билети, според оценки на студиото, дадени в края на миналата седмица.
Пускането на филма в кината беше насочено за Деня на влюбените - 14 февруари. Главните роли са поверени на Марго Роби, Джейкъб Елорди и Оуен Купър.
Успехът е ясен сигнал, че класиката все още продава, стига да бъде разказана по начин, който говори на съвременната публика.
Модернизираната интерпретация на Фенeл създава по-сложен свят за двамата влюбени - ефективен подход при разказването на любовна история, която да държи публиката под напрежение.
Историята на Хийтклиф и Катрин вече не е просто готическа трагедия, а емоционално поле на страст, травма и власт.
Не всички зрители обаче са съгласни с положителните оценки - чуват се мнения, че главните герои са лошо подбрани.
Досега в IMBD филмът получава средно 6,3 звезди от 17 хил. оценители.
В социалните мрежи също има разнопосочни коментари.
Едно е ясно: годината е 2026 а сред голямото пренасищане с филми и сериали, адаптацията на "Брулени хълмове" трябва да изпъкне по някакъв начин, било то и с много секс сцени.
Разбира се, това може и да не се нрави на почитателите на класическия роман на Емили Бронте, но за момент трябва да се върнем в нашата реалност на социални мрежи и "трендове", които властват в дигиталното пространство.
Гледал съм адаптацията от 1992 г. на режисьора Питер Козмински, където в главните роли са Ралф Файнс и Жулиет Бинош.
Тогавашната трактовка препредаваше усещането на книгата през екрана чрез готически елементи, сурови пейзажи и тежка емоционална атмосфера. Новата адаптация, според зрителите и според коментари в социалните мрежи, залага на комерсиалното, така че да се хареса на масовата публика.
В тази връзка трябва да си зададем някои важни въпроси:
Дали всяко поколение не създава своя собствен Хийтклиф, според страховете или желанията на времето си?
Обикновено като зрители при адаптация на книга или игра в пълнометражен филм очакваме на големия екран да видим това, което сме прочели или играли да бъде следвано едно към едно. Аз обаче смятам, че трябва да уважаваме творческата свобода и да даваме шанс на различен прочит. Стига, разбира се, да не става въпрос за исторически събития и личности.
Така и всяка нова интерпретация на класика като "Брулени хълмове" е възможност да видим не само това, което очакваме от героите, но и да се срещнем със себе си през тях.
Да разберем дали сме съгласни или не с всички творчески решения.
А в случая с "Брулени хълмове" - да осъзнаем и какви са разбиранията през 2026 година за любовта, обсебването и свободата.
Понякога не гледаме един филм, за да го харесаме безусловно, а за да спорим с него.
Дали това не е сред най-здравословните форми на среща между изкуството и публиката?
