Нека сме честни – справедливо поделеното родителство по нашите географски ширини все още е мит или се случва рядко. Да погледнем на площадката пред блока – колко са майките с децата и колко са татковците? Ще ви спестя анализа – мъжете почти никакви ги няма.
Сигурна съм, че познавате поне една жена, чийто партньор никога не е сменил и един памперс, понеже го е гнус. А на другите им мирише само на маргаритки. Поне една жена ви се е оплаквала, че мъжът й никога не е извеждал детето за повече от 15 минути, нито знае къде е най-близката градинка?
Разбира се не говоря за Вас, която четете този текст. Разбира се, че има прекрасни бащи, подкрепящи партньори и всеотдайни родители, но процентно спрямо масата са малко.
Защо е така?
Въпреки, че повечето съвременни български мъже на теория подкрепят идеята, че и двамата родители трябва да участват в ангажиментите и грижите около децата, на практика с радост предоставят най-трудните и досадни задачи – хранене, преобличане, даване на лекарства, налагане на режим, разхождане и т.н., на жените. Не че не искат да го направят… Просто нямат желание, както е казал Божинката.
Да не отваряме темата за домакинските задължения като чистенето, прането и готвенето – те също попадат в графата на жената. Мисля, че е въпрос на стереотип. На това, което си виждал и което несъзнателно си приел за модел. Включването на мъжа в ангажиментите около детето е по-скоро на принципа на „отвоюване“ на тази привилегия, отколкото на естествен рефлекс.
Същото важи за кариерата. Разбира се, че никой не спира жената да се развива професионално, дори напротив, повече мъже подкрепят половинките си в тази посока.
Но когато стане дума кой ще вземе детето от детска – възниква проблемът – „О, мило, аз не мога, имам много работа“.
Съвсем логично и когато детето е болно, жената по-често взима болничен или отпуска. И който не е съгласен, че подобни ситуации се случват често, пръв да хвърли камък или мръсен памперс по мен.
Нещо повече – за съжаление все още мерим с различна мярка грижите за бъдещите поколения, когато са извършени от майката, и от бащата.
Спомням си за една картинка, която ми попадна наскоро във Фейсбук.
Отгоре беше показано детенце, което си играе с играчки, а баща му до него си стои на дивана и гледа в телефона. Реакцията е – „Какъв прекрасен татко, занимава се с детето“.
В долната част е друга картинка, но вместо мъж, е нарисувана жена. Разбира се, коментарът е абсолютно различен: „Каква майка е това, само си гледа в телефона!“.
Същото се отнася до възмущението, ако жената иска да излезе с приятели и мъжът си остане вкъщи с детето. Но в обратната ситуация, реакцията е – остави го на спокойствие да изпие няколко бирички в приятели.
Но, за да съм наистина честна – не бива всички бащи да се слагат под общ знаменател.
Познавам прекрасни бащи, които отгледаха момичетата си сами. Например един познат със съпруга стюардеса.
Жена му все гонеше самолети по света и когато на голямата дъщеря й дойде цикъла за първи път, освен, че я успокои, изкупи всички видове разфасовки на превръзки и тампони и подробно й обясни кое как се ползва.
Познавам и такива татковци, за които готвенето и чистенето не е мит, нито пък гледането на болно дете.
А може би проблемът е в нас жените и в мисленето, че колкото и памперси да смени любимият и колкото и чинии да измие, винаги ще си мислим, че мъжете на другите правят много повече от нашия собствен…
*Диана Йосифова се занимава с корпоративен PR и жонглира между сериозните срещи и разговори с удоволствието да бъде майка на страхотна дъщеря. Живее в София, членува в повечето групи за мацки, и за майки, и се старае да бъде нормална… поне през повечето време. Интересува се от мода и от вино (може и не в тази последователност), като се старае да не се захласва по тенденции, а да е вярна на собствения си вкус и усещане за стил – и в модата, и във виното.
Вижте още:
Мъжът ви не помага вкъщи? Ето какви са причините
