Вярно ли е, че кърмените деца имат по-силна имунна система?

| от Mamamia |


Смята се, че кърменето е сред най-естествените природни процеси след раждане. И все пак има достатъчно много жени (и в цялата човешка история е имало), които не успяват да закърмят детето си по естествен начин – дали поради личен физически дискомфорт и болка, дали заради липса на умения и знание, или просто поради недостиг или ограниченост на собствена кърма. Всъщност процесът на кърмене съвсем не се подразбира. Отделно е факт, че в много случаи някой трябва да покаже на младата майка как се случва закърмването, защото не е толкова лесно, колкото изглежда.


Погрижи се за имунитета си
„Доза здраве“ е специална поредица на Webcafe.bg и MamaMia.bg с полезна информация, свързана с грижата за здравето на цялото семейство.

Независимо от всичко това, е много типично както жени, така и мъже да поставят кърменето в абсолютния център на здравето не само на новороденото, но и на вече порасналите деца.

Често ще чуете реплики от сорта: „Детето боледува, защото не е кърмено!“ или „Ще го кърмя възможно най-дълго, за да не здраво и да не се разболява!“. Или пък ще попаднете на редица опасения, че ако бебето се храни с адаптирано мляко, ще развие забоявания и проблеми със стомаха, алергии и прочее.

Притесненията около кърменето са огромни и вероятно затова и съвсем нормален въпросът дали и как майчиното мляко подпомага имунитета на детето и влияе ли кърмата по някакъв начин върху здравето на малкото дете и занапред?

Ето някои факти, потвърдени от Световната здравна организация (СЗО) и УНИЦЕФ:

СЗО: Храненето изключително чрез кърмене е препоръчително до 6-месечната възраст на детето. Препоръчва се продължаване на кърменето поне до една или 2-годишна възраст, успоредно с въвеждането на подходяща и безопасна допълнителна храна от 6-ия месец нататък.

Какво означава това: Кърменето не е задължително, но е силно препоръчително. Съответно се приема, че майчината кърма е най-оптималният вариант за хранане на детето в кърмаческа възраст. Но СЗО не поставя ултимативност по отношение на кърменето на бебетата. Организацията ПРЕПОРЪЧВА.

СЗО: Майчината кърма е храна, която е винаги на разположение, абсолютно хигиенична е за все още крайно чувствителния организъм и е безопасна. Тя се „доставя“ винаги с подходящатата телесна температура и е напълно безплатна.

Какво означава това: СЗО подчертава рисковете за храненето на толкова малки бебета с храна, приготвяна във външни условия.

СЗО: През първите шест месеца от живота това е единствената храна и течност, от които се нуждае вашето бебе.

Какво означава това: Вярно е, че кърмачето си доставя всичко, включително и необходимата течност – водата – основно чрез майчината кърма. Поне до 4-месечна възраст не е необходимо – и дори е нежелателно в случай, че се кърми – да приема каквито и да е други течности извън майчината кърма.

СЗО: Кърмата е уникална, защото е напълно и специално съобразена с нуждите на съответното бебе.

Какво означва това: Майчината кърма наистина има специални съставки и е в количества, които варират спрямо индивидуалните нужди на детето.

СЗО: Чрез вкуса на майчиното мляко детето се запознава с вкуса на храната, която семейството яде.

Какво означва това: Още от първия ден на раждането, чрез кърмата майката започва да въвежда бебето в света, който то ще обитава и да го приучава към личните, семейните и общностните хранителни навици.

СЗО: Парите, които трябва да отделяте всеки месец за адаптирано мляко, са значителна тежест за вашия семеен бюджет и можете да ги използвате по много по-добър и по-полезен начин.

Какво означава това: СЗО взема предвид световното население в препоръките си и по тази причина подчертава безплатността и достъпността на кърмата – в много държави по света алтернативите като адаптирани млека и други заместители на майчината кърма може да са окажат недостъпни за родилките.

Вижте още:

Според СЗО докато бебето суче, рискът от развитие на различни заболявания намалява:

Чревни инфекции – в развитите страни кърменето намалява разходите за лечение на чревни инфекции, а в неразвитите – спасява живота на децата; тежки респираторни инфекции – доказано намалени нива на хоспитализация поради инфекции на долните дихателни пътища; среден отит; синдром на внезапна детска смърт.

Отново според Световната здравна организация по-късно в детството, кърменето намалява риска от алергия/астма, атопичен дерматит, детска левкемия, цьолиакия и възпалителни заболявания на червата. Кърменето помага за правилното изникване на зъбите, развитието на челюстта и гласовия апарат. Кърмените бебета имат по-нисък холестерол и по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и диабет по-късно през живота.

Освен всичко друго, отново според изследвания, залегнали в програмата на СЗО за толериране на кърменето в световен мащаб, кърмата подобрява по-висшите мозъчни функции, като мисленето и паметта. Твърди се, че кърмените бебета се представят по-добре на тестовете за интелигентност. Тези ефекти са особено важни за деца в риск, като недоносени и бебета с ниско тегло при раждане. Подобряването на когнитивните функции е пряко свързано с продължителността на кърменето – отново според СЗО.

Независимо от препоръките на Световната здравна организация, които са безспорни, е ясно, че ролята на кърменето по отношение на развитието на имунната система не бива да се абсолютизира.

Нека не забравяме, че освен кърменето, за силния имунитет значение имат и още достатъчно други фактори. Дори един от тях да не е на лице, единствено факта, че е кърмено детето, едва ли ще е достатъчен, за да предпази от заболяване.

Вече писахме за някои от факторите за засилване на имунитета:

Така че в един момент ще установите, че независимо дали сте кърмили детето си шест месеца, година или две – то много вероятно ще започне да се разболява точно толкова често, колкото и деца, които са хранени единствено с адаптирано мляко.

Когато децата влизат в досег с връстниците си в яслата или градината, вирусите не подбират според това кое дете е било кърмено и кое – не. Бързо ставя ясно и друго: алергиите засягат както деца, които са кърмени, така и деца, отраснали на адаптирано мляко. Същото важи и за всички заразни билести и шарки.

Ето защо преклонението пред кърменето и представянето му като абсолютна панацея срещу болестите е в голяма степен наивно.

Не бива да се забравя, че върху имунната система действат комплексни фактори и ако в действителност кърмата има огромно хигиенно и имуностимулиращо действие докато бебето я приема – то няма никаква гаранция, че единствено факта, че е кърмено, ще го предпазва от болести по-късно.

Ето защо просто няма как да отговорим с твърдо „да“ на въпроса дали кърмените деца имат по-силен и добър имнутет по-късно в живота.

И абсолютно не можем да твърдим, че те боледуват по-малко или по-рядко, както и че прекарват болестите по-леко, единствено защото са били кърмени.

Вижте още: