Момчетата, родени от майки, които са прекарали COVID-19 инфекция по време на бременност, са два пъти по-застрашени да бъдат диагностицирани с фини забавяния в развитието на мозъка в сравнение с останалите момчета. Това е заключението от проучване на повече от 18 000 деца, родени в осем болници в Източен Масачузетс. Близо 900 от децата са родени от майки, преболедували COVID-19 по време на бременността си.
В проучването момчетата, но не и момичетата, са в риск от редица нарушения в развитието през първите 18 месеца от живота си. Тези нарушения включват забавяне на речта и езика, психологическото развитие и двигателната функция, както и интелектуални увреждания.
При по-големите деца тези разлики често се свързват с разстройства от аутистичния спектър, казва психиатърът д-р Рой Перлис, съавтор на изследването.
Но при малките деца в това проучване е твърде рано да се диагностицира надеждно аутизъм, допълва той. „Всичко, което можем да се надяваме да открием в този момент, са по-фини видове неща като забавяне на езика и речта и забавяне на двигателните етапи.“
Проучването, което разчита на анализ на електронни здравни досиета, е публикувано през март.
То показва как редица инфекции на майката могат да променят развитието на мозъка на плода, особено при децата от мъжки пол. Предходни проучвания са открили връзки между инфекции като грип и цитомегаловирус и разстройства като аутизъм и шизофрения.
Мъжките фетуси са по-уязвими към инфекциозни заболявания на майката по време на бременност.
Това потвърждава и д-р Андреа Едлоу, водещ автор на разглежданото изследване и специалист по майчино-фетална медицина.
Добрата новина, е че посочените усложнения след COVID-19 не са твърде широко разпространени. Повечето деца на майки, прекарали заболяването по време на бременност, няма да преживеят негативни последствия за неврологичното си развитие, дори ако има известно увеличение на риска.
При избухванто на пандемията Пърлис и Едлоу започват да търсят начини да използват електронни здравни досиета за изследване на фактори, които могат да повлияят на развитието на мозъка на плода. Това означава идентифициране на бременности, включително диабет, високо кръвно налягане или инфекция като грип, след което проследяване на потомството, докато децата растат.
„Когато започна пандемията от COVID, ние се насочихме към това да се опитаме да разгледаме развитието на мозъка на плода и как то може да бъде повлияно от инфекцията SARS-CoV-2“, споделя Едлоу.
Така че екипът започва да сравнява потомството на заразени и неинфектирани майки. И когато събират достатъчно голяма група, че да могат да търсят разлики в негативните последици в зависимост от пола, те откриват такива.
Ако майка е имала инфекция със SARS-CoV-2 по време на бременност и е родила дете от мъжки пол, то на възраст от една година за детето има 94% по-голяма вероятност да бъде диагностицирано с неврологичен проблем,
Сам по себе си, вирусът, който причинява COVID-19, рядко заразява плода, твърди Едлоу. Това го прави подобен на грипните вируси, но много различен от вируса Зика, който директно атакува развиващия се мозък.
При грип или COVID-19 рискът за плода изглежда идва основно от имунния отговор на майката към инфекция, а не от самата инфекция.
Като част от усилията на организма да се бори с вируса, той произвежда протеини, известни като цитокини, които регулират имунната система.
Те са наистина важни за този първоначален имунен отговор – карат болния да се чувства наистина зле, но това е нещо хубаво, защото показва, че имунната система се бори с патогена.
Но цитокините, за разлика от повечето патогени, могат да преминат през плацентата и да причинят възпаление в мозъка на плода. И проучванията върху животни също показват, че това възпаление има по-голямо въздействие върху мозъците на мъжките фетуси, отколкото на женските фетуси, и води до различни поведенчески аномалии след раждането.
Няма съмнение от животинските модели, че има връзка между майчиното имунно активиране, промените в генната експресия в мозъка, промените в развитието на мозъка и дълготрайните промени в поведението.
Изследователите планират да продължат да оценяват деца в рамкит на проучването и в следващите няколко години. Това ще им позволи да установят с по-голяма точносто дали и доколко ранните забавяния в развитието при момчетата продължават и водят ли до диагноза като разстройство от аутистичния спектър.
„Ще бъдем много по-щастливи, ако след две или три години тези ефекти са изчезнали“, споделя Перлис.
Вижте още:
