Изчакайте три месеца, преди да съобщите за своята бременност, защото може дa пометнете, a Господ забранява да споделяте новината за своята загуба…
Мечтая за деня, в който ще можем да признаем за бременностите си, когато се случват, да ги съобщим веднага и да споделим приключението с радост с всеки. Да имаме приятелска общност, подкрепа от семейството и помощ, която да ни събере обратно, ако това приключение внезапно се обърка.
Вместо това, аз държа моето красиво и редактирано фотообръщение, записано в своите снимки и непубликувано. Не съм способна да изтрия снимката, но потръпвам от болка всеки път, когато плъзна поглед по нея.
Повечето хора „не знаят какво да кажат“ на някого, който тъкмо е споделил новината за загубата на своето бебето преди раждането. Знаете ли защо? Защото не говорим за това достатъчно. Въпреки че е постигнат напредък, жените продължават да чувстват, че трябва да крият лошата вест и да страдат сами.
А при думите, които се изказват, много хора не казват правилните неща. Много хора, включително широк кръг здравни професионалисти (говоря от опит) казват много, много грешни думи на жените, които страдат от загубата на нероденото си дете. А страдащите просто го приемат. Те не се опитват да коригират думите им. Извиняваме коментарите като казваме: „те просто не знаят какво да кажат“.
Например, не е ок да кажеш:
“Случва се постоянно…”
Колко невероятно абсурдно. Ако някой току-що е споделил новината за загуба на човек от семейството, приятел или любим, никога няма да отговориш със „Случва се постоянно“. Това е смехотворно неглижиране на тежестта на загубата и на силната мъка, която майката преживява.
“Надявам се, че си ок” или „Как си?“
Да! Просто чудесно! Нещата са доста хубави, благодаря че попита. Хайде. Де.
Ако задаваш този въпрос, бъди готов да получиш истинския отговор. Не мога да се насиля да отговоря с типичното „Добре съм…“ и да поддържам любезности. Не съм„добре“ и нe мога да прескоча силната болка и скръб от загубата. Тази малка душа заслужава моята истина – истината колко много е била желана и колко дълбока е загубата след срещата с нея.
„Знам, че сигурно е трудно…“
Ако знаеше (а аз не пожелавам болката и мъката от помятането на никого) нямаше да направиш изявлението, че сигурно е трудно. „Трудно“ дори не закача палитрата емоции и нива на скръбта. „Сигурно“ намеква, че има възможност и да не е толкова трудно.
„Ще имаш друго…“
Помисли за момент. Това е равносилно на някой, който губи брат и му казват: „Твоята сестра ще се омъжи и скоро ще имаш доведен брат“… Не отричай уникалната връзка, отношение, свързаност и важност, която тази малка неродена душа постоянно е имала със своята мама.
„Поне беше през първите месеци“
Това издава, че имате малка представа за дълбочината на емоции и връзки, които майката има със своето неродено дете. Няма значение колко рано или късно по време на бременността – загубата на бебе е загуба на бебе изагуба на всички надежди и мечти, които се появяват, когато разбереш, че си бременна.
Представи си да кажеш на някой, чиито възрастни родители са починали: „Поне имаха хубав живот“ – това отрича болката и празнотата, създадена от смъртта. Сякаш е някак ОК, ако твоето бебе е починало, защото не си била бременна толкова дълго (или този възрастен родител е живял достатъчно дълго) Разбирате ли?
“Ти вече имаш две чудесни деца…”
Толкова ли е лесно? Можем ли просто да заменим един живот с друг? Ако загубиш сестра, поне ти е останала една друга. Ако загубиш леля, поне имаш други две, които все още да са живи… Какво?!
Вижте, аз не не се опитвам да ритна по кокалчетата всеки човек, който дава най-доброто от себе си да успокои тъгуващата за нероденото си бебе майка. Въпреки това е глупаво да предполагате, че броят на членовете на семейството по някакъв начин компенсира загубата на един малък ангел.
Не пиша това, за да накарам другите да се чувстват зле. Чувствам се виновна, че не съм казала правилното нещо с най-честната интонация от сърце. Но ако не говорим за това, как някой дори ще знае какво да каже? Също така признавам, че всяка жена изживява и преминава през загубата по различен начин – и това, което споделям днес, може да не хармонизира с идеята на някой, който се справя по своя начин със загубата на бебе.
Така, че какво да кажете? Ето някои изрази, които лично аз намерих за успокоителни през този период и са подобни на тези, които казваме към всеки, преживяващ загубата на обичан човек:
1. „Толкова съжалявам за загубата ти“
2. „Мисля си за теб през този труден период“
3. “Изпращам ти цялата си любов и прегръдки“
4. „Моля се за теб и за семейството ти“
5. „Не знам какво мога да направя, но ако има нещо, от което се нуждаеш, аз съм на линия.“
6. „Мерси, че сподели. Това е толкова смело“
В наше време, дори да изпратиш просто емотикон сърце е достатъчно! Моята най-добра приятелка ми се обади веднага след като споделих новината и просто плака по телефона с мен. Просто седяхме и плачехме, докато не й казах, че я обичам и бих говорила с нея друг ден.
Разбирам, че е трудно да избереш какво да кажеш. Но и не казвайки нищо, без да осъзнаваш, позволяваш на майката да тъгува сама. Да бъде сама. Да се чувства сама, изолирана, избягвана и засрамена. Звънни й, само, за да поплачеш с нея. Тя може и да не иска да говори, но ако пък не иска – няма да отговори на обаждането.
В същото време да я притесняваш с постоянни съобщения и проверки, когато тя не отговаря, трябва да ти даде представа от какво има нужда тя (отстъпи за малко, тя не е готова още).
Важно е също да не изискваш нищо от майка, която тъгува за загубата на детето си. Не очаквай от нея да отговори на съобщението, не очаквай да ти благодари в отговор, не очаквай, че тя е тъгувала достатъчно дълго и трябва „да престане засега“… и определено не очаквай че тя ще бъде същият човек, който е била преди загубата.
Да й покажеш, че си до нея и че не неглижираш нейния проблем, за да пазиш егото си, е най-многото, което можеш да направиш.
Уплашена съм от приятелите и хората от семейството, които ме изоставиха, заради риска да се почувстват неадекватни, заради риска да кажат нещо грешно или просто защото не са започнали да проумяват дълбочината на белезите, които помятането може да остави.
Ако емоционалната болка не е достатъчно жестока, една майка може да издържи настъпилите физически болки и промените, които идват с тях и които постоянно й напомнят за надеждите и мечтите, които са се изпарили заедно с пулса на малкото сърчице.
Реших да започна искренразговор и диалог по темата с моя личен лекар, който ще пренесе обсъждането чрез своите контакти до борда и администрацията на местната болница. Време е по-добре да образоваме докторите в болниците, медицинските сестри и персонала как трябва да се говори и процедира при спонтанен аборт.
Да, статистиките за помятания са високи. Да, те виждат такива постоянно. Не, не е ок да смяташ, че заради това, че се чувства често, майките усещат по-малко болка, скръб и празнота след загубата си.
Седейки в спешното отделение, физически усещайки загубата на моето дете, когато ми казаха „Всичко е ок. Това се случва постоянно“, настръхнах и това беляза сърцето ми завинаги.
Трябваше да се обадя и да запиша финалния си ултразвук, за да се уверя, че бебето ми е „напълно починало“. Започнах телефонното обаждане с думите: „Преживях спонтанен аборт миналата седмица, трябва да запазя час за ултразвук“, единствено за да ми кажат: „Сряда, четвъртък и петък са напълно заети. Има час между 10 и 10: 30 във вторник“.
Защо изпитваме генерална неспособност да съчувстваме на жените, които са пометнали или абортирали не по свое желание? Толкова ли е трудно да кажеш „Съжалявам“?
За всички майки, които са преживяли спонтанен аборт, независимо дали са го запазили за себе си или са го споделили с други, искам да кажа: аз ви виждам. Вие сте силни и красиви и това малко ангелче е толкова щастливо, че е почувствало вашата любов отвътре. Тази малка душа е почувствала напълно удобството и силата на вашата любов и е благословена да носи тази любов във вечността.
*“Мелиса е майка на две деца и на две ангелчета в небето, която се е преборила с мъката на две помятания и генерално й е писнало от хора напоследък“ – така е описана авторката на статията, публикувана в сайта Scarymommy.com.
