През 36-ата седмица от бременността ми моята лекарка започна да извършва стандартния преглед на шийката на матката, но не можа да го довърши, защото започнах да крещя от непоносимата болка на спекулума, а след това и на пръстите ѝ в мен. Имах чувството, че ще припадна. „Явно не би била добър кандидат за естествено раждане“, констатира тя добронамерено, очевидно позовавайки се на привидната ми липса на толерантност към болка (и явна липса на стоицизъм). Вече бяхме обсъдили и взели решение за предстоящо секцио, което се налагаше поради размера на бебето ми, и този небрежен коментар със сигурност не ме обиди.
Направи ми силно впечатление обаче как и тя, както съм забелязвала и у много други хора и конкретно лекари, смяташе че отхвърлянето и нетолерантността ми към болка, вместо очакваното мълчаливо понасяне, заслужава внимание. Забелязала съм също и че често се възприема, че ако болката причинява на човек непоносими за него страдания, значи на него му липсва не само физическа, но и морална сила. Поне що се отнася до раждането – със сигурност. Знаете ли, когато си майка, особено когато ти се случва за първи път, има безброй неща, от които се страхуваш и срамуваш, и голяма част от тях са свързани с процеса на самото раждане. Като повод за срам се приема дори рутинна процедура като епидуралната упойка, да не говорим пък за цезаровото сечение – ако не си родила достатъчно стоически и героично, ти едва ли не не си чак дотам майка, колкото другите майки, които гордо разказват за раждания, продължили 20 часа, и подскоци върху коремите им. Дори терминът „естествено раждане“ отличава майките, които не са родили непременно вагинално и безмедикаментозно, като един вид неестествени, фалшиви, извънземни майки.
Както знае всяка бременна жена, която се подвизава онлайн, ориентираните към бременността бордове и постове в социални медии като Instagram и Pinterest съдържат послания като: „Нашите тела са създадени за това!“. Има огромен брой хора (не лекари – у нас лекарите в противовес на това все още масово предлагат секцио, дори когато не е нужно), които, дори без да разбират кой знае колко, насърчават до степен да настояват за естествени раждания, което за тях означава единвствено и само вагинално раждане без лекарства, и обезсърчават другите да избират интервенции от всякакъв вид. Това е достатъчно, за да накара всяка жена, която е претърпяла или ѝ предстои цезарово сечение или епидурална упойка, да се почувства така, сякаш се е провалила по някакъв неосезаем, но дълбок начин.
Нашите общества придават голямо значение на саможертвата на майката и на един вид мъченичество, което е свързано с това да си майка.
Почетен знак е да покажеш, че страдаш, че се жертваш като майка,твърди пред VICE Анна Смайдор, доцент по практическа философия в университета в Осло.
У нас все повече млади майки настояват за вагинално раждане без помощни лекарства, и е чудесно, когато това е безопасно и безпроблемно за тях и съвпада с избора им. Има предимства и недостатъци както на вагиналните раждания, така и на секциото, на това дали някой ще избере да получи епидурална упойка или не, както и на безбройните други изключително лични решения, които се вземат между раждащия родител и неговия лекар. Много хора имат чудесни преживявания или ужасни споменни от вагинални раждания, а много други имат лесни преживявания или тежки усложнения при планово цезарово сечение.
Начинът, по който някой ражда е морално неутрална тема, поради което реториката и терминологията, използвани около раждането – нараняващите коментари и остарелите термини, хвърлени необмислено, включително от някои лекари – не бива да се използват току-така. Често се случва жени, които са родили с епидурална упойка или секцио които да бъдат критични към себе си, защото не са имали раждането, което са очаквали или са смятали, че се очаква от тях– което често е вагинално раждане, а не секцио – и чувстват, че техните семейства и приятели са разочаровани от тях. Несправедливо е да етикетираме жените, които раждат хирургично, а не вагинално, като едва ли не неестествени майки. Този деликатен момент в живота на една жена е последният, в който имаме моралното право да я накараме да чувства вина или срам.
Вижте още:
Раждане Made In BG – или масово секцио, или масово недоверие
