Раждането според баби, лели и стринки е магическо изживяване – болката се забравя, а радостта е за цял живот. Но ако четем в социалните мрежи, всяка наскоро преминала през приключението жена има по една история на ужасите – крещящ персонал, болезнени контракции, разкъсвания, шевове, кървене. Темите за епидуралната упойка и окситоцина пълнят майчинските форуми и групи, а съветите за правилно дишане, разпространявани из интернет, се приемат като панацея.
Все пак е добре да имаме едно на ум: всяко раждане е различно и няма как едно правило да важи за всяка жена. А ето и няколко неща, които могат да допринесат за това раждането да не бъде като хорър разказ в стила на Стивън Кинг:
1. Доверете се на екипа: независимо къде сте избрали да родите, доверете се на екипа.
В добрия случай сте избрали за вас да се грижат специалисти, които знаят как се прави и какво да очакват. Забравете всичко, което сте чели из форуми и слушайте гласа на лекаря по време на раждането. Доверявайте се на акушерката. Те ще ви насочват така, че да избегнете сериозни проблеми.
2. Настройте се позитивно: ако това е първо раждане, забравете ужасяващите истории, разказвани от приятелки.
Влезте в болницата с мисълта, че след няколко часа ще се запознаете с детето си, а не с мисълта за болката. В крайна сметка ви се случва за първи път. Не изпитвате ли любопитство? Вълнение? Не ви ли е интересно какво ще усетите и как ще видите за първи път детето си? Това са мислите, с които е по-добре да влезете в родилното.
3. Окситоцин, епидурална – гледайте на тях като на коктейл в бара
Сещате ли се за онези барове, в които ви питат какъв вкус искате и правят коктейл според предпочитанията ви, без да ви казват какво съдържа? Горе-долу същата нагласа ще ви спести много мъка. Доверете се на лекарите. Все пак задавайте въпроси, ако нещо ви тревожи.
4. Възстановяването може да не е кошмарно
Често при естествено раждане се налага епизиотомия. Това е хирургическа намеса по време на раждането, при която при контракция се прави малък разрез на влагалищната стена и мускулите на тазовото дъно. Прави се в различни ситуации, но целта е една – да се запазят живота и здравето и на майката, и на бебето.
Често обаче историите за ужасите от раждането са свързани именно с епизиотомията и възстановяването от нея, което при много жени, родили естествено, се оказва по-мъчителен процес дори от самото раждане.
Още по Лора Иванова:„Как искаш да раждаш“ ли? Това да не е концерт по желание?
Важно е да знаете, че няма „нормална“ болка, след като са ви изписали от болницата и сте си вкъщи.
Ако седмица след раждането болката не намалява, обадете се на лекаря, водил раждането ви, или на гинеколога, при когото се следите. Това може да бъде разликата между месеци болка и възстановяване за 2-3 седмици.
И за финал – форумите могат да дават полезна информация (понякога). Каквото и да четете обаче, имайте предвид едно – никоя майка от форум не може да ви даде по-добър съвет от лекаря.
