Наистина ли е по-трудно да си родител днес?
На пръв поглед няма логика: имаме по-малко деца, отколкото са имали прабабите ни; условията на живот в повечето европейски градове са несравнимо по-добри, отколкото някога: имаме течаща вода и електричество, разполагаме с перални и съдомиялни, с прахосмукачки и всякакви улеснения за бита...
Защо тогава ни се струва, че отглеждането на дете сега е по-трудно, отколкото преди?
Доказателство за усещането за трудност е, че постоянно се чудим как са се справяли прародителите ни, когато са създавали многолюдни семейства съвсем млади, когато са били принудени да вършат голяма част от физическата работа основно на ръка и са били много по-зле материално от нас...
Ще кажете, че заради цивилизацията, ние сме поколения на много "по-разглезени" хора и съответно като родители сме с много по-нисък праг на търпимост към неудобствата...
Може да е така, но в масовия случай съвременните семейства имат само по едно, две, максимум три деца. Ако отглеждането на деца сега беше по-лесно, с всичките ни възможности, апартаменти, къщи, коли, със сигурност семействата щяха да имат много повече деца...
Въпреки това, е факт: да гледаш дете сега изглежда е по-сложно, отколкото е било някога.
Вероятно това се дължи и на природния закон, че човешкият живот никога не е лесен и колкото и да ни улеснява цивилизацията, толкова и ни затруднява: просто сегашните предизвикателства са от съвсем различен характер. Неслучайно "интензивното родителство" - най-разпространеният модел на гледане на дете в днешно време - е буквално съсипващ.
Съвременното отглеждане на деца е свързано с уникален по вида си стрес, който се поражда от балансирането между възможности, постоянни избори и доста високи очаквания.
Ето опит за разбивка кое усложнява толкова много гледането на деца днес, когато битовите условия са много по-добри, отколкото в предишни периоди в историята.
1. Наличието на информация и огромният избор правят нещата много по-стресиращи и сложни.
Повече възможности за избор могат да означават повече съмнения и повече натиск да извършваме всичко "правилно".
Изследванията отдавна показват, че човешкият мозък не се справя особено добре, когато пред него има твърде големи възможности за избор. Наличието на повече от три варианта, между които да изберем най-добрия за нас, затрудняват вземането на бързо решение - а понякога и изобщо вземането на решение.
И понеже социалната ни свобода е доста голяма (поне в сравнение с поколения и поколения хора преди нас), ние сме принудени да вземаме десетки решения на ден, докато едновременно с това сме затрупани с възможности за избор.
Дори елементарното пазаруване на доматен сос за готвене в магазина минава през оглеждането на 5-6 варианта, а прясното и киселото мляко се предлагат в поне 10 разновидности.
Разбира се, в България все още доста хора помнят какво означава изборът да е ограничен и при това си спомнят за доста по-улеснения си бит оттогава с носталгия - та не бива да казваме, че не сме доволни от това развитие на нещата.
Но е факт, че свободният избор - дори да е огромна благословия - използва мозъчен и емоционален ресурс, който нашите прародители са пренасочвали към друго.
2. Постоянното дигитално разсейване.
Смартфони, таблети, смарт-телевизори, лаптопи - разполагаме с цяла палтира от устройства, из които тържествуват социалните медии. Те са се превърнали с наша втора кръвоносна система, която пречупва социалното ни съществуване през призмата на статуси, видеа и неспирна комуникация.
Живеем в нещо като криза на вниманието, което постоянно е отвлечено, дори без да го осъзнаваме. Дори бегъл поглед към социалните ни медии ни откъсва като живо месо по половин час от живота.
Ние сме в едно състояние на постоянно скъсване с момента, на една перманентна разсеяност, защото мозъците ни са нон-стоп заети: докато храним детето - скролваме, докато то си играе около нас - отново. Дори докато се движим, устройствата са залепени за ръцете ни, а в най-добрия случай: слушалките са притиснали ушите ни.
Сами знаете как този информационен товар действа върху настроенията ни, как оцветява малките и по-големите ни решения и как ни прави нетолерантни към скука. Ние сме свикнали да живеем с постоянно възбудени мозъци...
Но когато си родител, натоварването става двойно, защото децата сами по себе си са достатъчно ангажиращи, за да можем да съчетаваме времето и вниманието си към тях с това към екраните.
А когато го правим - емоционалната и психическа цена е огромна.
И все пак просто не можем да се лишим от свободата (и правото си!) да сме информирани - днешният свят изисква от нас да бъдем будни граждани, отговорни за голям брой решения, включително политически.
Едно е ясно: ако искаме да присъстваме в живота на децата ни, трябва да поставим технологиите в ъгъла на възприятията си - нещо, което повечето родители просто не могат да направят.
3. Високите очаквания.
Децата днес не са просто деца - те трябва да бъдат най-добрите деца. Най-умните, най-образованите, възможно най-добре облечените. Най-възпитаните.
А ако не е "най", то следва да бъдат най-малкото комбинация от средно възпитани, чистичко облечени, добри, умни и чувствителни деца. Добре вписващи се. Будни. Изобщо стопроцентови хора.
И как да не е така, когато социалните медии са пълни със съвети и истории как да се държим с децата, какво да правим, за да израстат като нормални хора... В което, разбира се, няма лошо - и в Mamamia.bg сме дали своя информационен принос.
Но дори да си от хората, които избягват да се сравняват, изискванията към децата си остават високи и е лесно да се почувстваш изостанал поне в някои отношения.
4. Паралелните задачи
Трудно е за жените и мъжете да намерят достатъчно време за децата си, при все, че това време се изисква от тях.
И е трудно, защото се налага да съвместяват родителските и работните задължения. Така съвременните хора започват да живеят един живот на балансиране, който в най-добрия случай ги изнервя и стресира.
Родителските срещи винаги са в най-натоварените делнични дни. Шофирането от и до работа трябва да се съчетава с возенето на детето. Прибирането на детето от детска или от училище следва да се осъществява от единия или другия родител в перфектен синхрон...
Не е странно, че тази сложна кула от карти се срива доста лесно, когато се появи проблем, например неразбирателство между родителите или загуба на работа...
5. И сам войнът е войн...
Съвременният свят може да е много по-добър от някогашния в редица отношения, но за сметка на това, разбира се, е загубил някои от предимствата на традиционните общности. Децата често се гледат от родителите без подкрепата на разширеното семейство:
И ако някога детето се е гледало от цяло село, днес разчитаме на социалната държава: ясли, детски градини, училища.
Роднините почти ги няма и майката и бащата носят сами цялото натоварване. Ако им липсват местни общности за подкрепа, например съседски и приятелски кръгове, кооперативи и други, нещата са почти невъзможни за издържане.
Разбира се, липсата на помощ обяснява и защо съвременните градски хора имат по едно, две или най-много три деца: трудно би било да отглеждаш огромно семейство, ако с партньора си сте всъщност съвсем сами.
Това са само част от проблемите, които правят съвременното родителство особено трудно и в много отношения - по-трудно отпреди.
И за финал един призив:
Имайки предвид начина си на живот в 21 век, преди да драскаме по социалните медии колко хубаво би било жените да напускат работа и да седят "в кухнята" или "да раждат повече деца" (да не говорим за отнемане на правото на аборт), щеше да е добре да вникнем малко от малко в проблемите, които стоят пред съвременното родителство.
Тези традиционни призиви биха работили, но в съвсем други общества и времена и при съвсем друг контекст. В свят като днешния те звучат много повече като фалш и шум в системата, отколкото като реална възможност да решим проблема с "трудното отглеждане на деца"...
