Известно е, че в родителския мозък настъпват структурни промени след раждането на детето – писали сме за това от субективна гледна точка на изумена майка, но и от научна гледна точкa. И сме обяснявали подробно, че промените важат и за мозъците и на двамата родители.
Но при мама, ах, при мама… – нейният мозък не само се е променил, ами и цялото й ежедневие вече се е превърнало в нещо подобно на нива, жъната с неподозирано бърза скорост от силно оптимизиран до краен предел високоефективен комабайн, способен да планира, разчертава графици, да смята до секунда времето и да изпълнява всякакъв тип задачи във всеки един момент.
Тази машина работи навсякъде и денонощно. И не признава, че за една майка е възможно да бъде преуморена и САМО с едно дете. Нещо повече: бърнаутът и стресът са още по-невидими, когато детето е едно, защото майката си мисли: „Е, как, имам само едно дете, не е възможно да съм стресирана… Виж моята приятелка Х. как се оправя с цели три…“.
Самоубеждавайки се, че просто няма начин тя да не бъде ефективна всеки ден и стопроцента справяща се САМО с едно дете, майката-комбайн започва да се цели към още по-висока ефективност и производителност: тя не само буди, облича, извежда, разхожда, готви, слага ядене, храни, измива, изкъпва, сресва, чете за лека нощ и приспива детето, но също така се опитва да бъде и негов ментор, другар, верен помощник и душеприказчик, докато едновременно с това е възпитател, педагог и строг родител.
Вижте още:
Ако майката има две или три деца, в известен смисъл й е по-лесно: тя е разбрала, че трябва да остави децата да се развиват сами, иначе няма да оцелее. С едно дете обаче й липсва тази яснота.
Разбира се, майката-комбайн не намира никакъв проблем да се справя с отглеждането на децата, като едновременно с това ходи на работа, пазарува, готви и се грижи за домакинството. Тя е стъпила „в живота“ с двата крака и вие ли ще й кажете, че трябва да помисли и за себе си. Да отиде на козметик. На фризьор. Да излезе с приятели. Да иде на кино. Да си купи нови дрехи. Да помисли за своите нужди.
Време за купуване на нова блузка? Тя ще го оптимизира до петнайсет минути в мола, след което ще трябва с бърз отскок да мине през хранителните стоки на партера и само да прелети през магазина за детски дрешки.
Ходене на фризьор? С точен час и може би, ще се наложи посещението да е с детето, но ще е оптимизирано: тя е измислила то с какво ще си играе, докато я чака.
Вижте още:
Козметик? За да отдели един час в свободен от работа ден, мама ще трябва да ангажира мъжа си, родителите си или детегледачка. Не е невъзможно разбира се. Невъзможното обаче е да стане спонтанно. Точно както е невъзможно да стане спонатанно и виждането с приятели. За съжаление в дните и часовете, предложени от тях, мама-комбайн няма възможност. Тя ще трябва да предложи друг час и ден за среща с приятелите в момент, в който ще е свободна. Такова време ще има чаак… по-другата седмица.
Разбира се, в момент машината започва да се уморява. А „избушването“ се проявява по най-странни начини.
Ето как започват пробойните в машината на мама – пример от „живия живот“:
Мама отива до магазина по спешност, за да купи нещо малко за вечеря у дома, където я чакат изгладнели и безпомощни деца и съпруг. Но не щеш ли, на улицата среща приятелка, която не е виждала буквално от сто години. Двете не могат да си се нарадват. Изведнъж, „машината мама“, този комбайн, захранван със задължения, изведнъж изключва и с приятелката весело сядат „на кафе“. Мама забравя напълно, че детето и мъжът й я чакат вкъщи. В мозъкът й настъпва нащо като амнезия. Все едно е натиснато копче и мама, за която семейството години на ред е на първо място, изведнъж забравя не само накъде отива, ами и че е имала точно 15 минути да свърши задачата си. Тя обаче е забравила и напълно коя е. Тя не е мама в този момент, а е жена, която се радва да види приятелката си и да сподели момент на пълно щастие и безгрижие! До следващия миг, в който съпругът й не започне нервно да звъни, за да я попита къде е.
Вижте още:
Други варианти:
Понеже винаги иска всичко да й е наред, мама внезапно започва да забравя елементарни неща: да приготви чиста пижама за детето за детската градина. Да намери чорапките, ръкавичките, шапката. Забравя джапанките на детето при плувния басейн и се сеща чак след два дена. Не помни къде е сложила шишето с водата. Не може да намери собствения си пуловер.
Или забравя края на изреченията си и вмето това казва: „все едно, де, няма значение“. Или говори бързо и обърква думи. Или просто крещи на всички и за всичко като типичната „лоша майка“.
Няма значение как се проявява стресът. Важното е, че машината за оптимизиране се е развалила. А как и кога ще се оправи…?
Вижте още:
