Изумявам се на начина, по който хората възприемат бременните. Сякаш това е физически болен човек, страдащ и от внезапно появили се ментални проблеми, който е неспособен да се погрижи за себе си или да взима решения.
Само така си обяснявам действията и приказките на околните, когато попаднат на бременна жена.
Всички сякаш се надпреварват да ѝ дават съвети, мнения и най-вече да разказват истории. Коя тяхна роднина, приятелка, позната или тотално имагинерна личност, за която са чували или пък чели, а може би друг им е разказвал, каква бременност е имала, как минало раждането, пък какво казали докторите и как „няма да повярваш, но еди-какво-си се случи на нея“.
Разбира се, целият този абсурд се оправдава с изключително добрите намерения на всички да се „погрижат“ за бременната и да я подготвят за всякакви ситуации.
И така, водени от едното добро сърце и плитък ум, хората не усещат какви глупости дрънкат и как многи повече дразнят, че и вредят с приказките си, отколкото да помагат или поне да забавляват.
Има няколко неща, които не трябва да се казват на бременна жена и за тях е говорено и писано много, но явно все още не е достатъчно.
Сред основите като това да не разпитваш излишно, да не правиш коментари за килограмите, както и да не пипаш корема (освен ако жената сама не ти сложи ръката там), ярко изпъква едно основно неписано правило – никога не разказвай лоши случки! НИ-КО-ГА!
Нито дума за зле протекли бременности или раждания, за инциденти с очакващи бебе жени, за аборти, за каквото и да било подобно, нито дори от какво сама се страхуваш, ако някога станеш бременна!
Явно масово хората не си дават сметка колко могат да повлияят думите им, дори и да са изказани с добро желание или сами да не мислят, че са казали нещо кой знае какво. Най-тъпото е, когато други жени – вече майки, правят подобни изказвания.
Повярвайте, на бременната достатъчно неща са ѝ в главата, включително страхове и притеснения, за да ѝ доставяте още вие.
Но докато тези неща са способни да разстроят бременната, то това, което искрено ще я ядоса, е когато почнете да ѝ повтаряте да внимава, да се пази и отново да давате куп непоискани съвети какво да предприеме за здравето си, че да се чувства по-добре.
Отново – всичко това се казва „с добро“, но звучи толкова досадно и излишно, сякаш свекървата (отново с добри чувства) е дошла да те учи как точно да подредиш къщата си, за да ти е по-удобно.
Повярвайте, бременната жена усеща тялото си достатъчно добре, за да знае от какво ѝ става хубаво и от какво лошо. Отделно, че инстинктите ѝ за самосъхранение се обаждат с всичка сила и без някой да ѝ казва да внимава и да се пази, тя го прави! Надали сама иска да саботира бременността си, а ако има някакви въпроси или проблеми, е нужно лекар-специалист да я консултира, а не близки и приятели, пък били те много добронамерени.
Ако се чудите какво тогава остава да си говорите с една бременна, то просто я попитайте как е. Ама без да надигате съчувствено вежди, все едно са ѝ вадили мъдрец, а спокойно и с усмивка.
И не си позволявайте да давате предложения за имена на детето, най- малкото пък да обяснявате на кого от родата трябва да го кръстят бебето, защото човекът „много заслужава“. Родителите си знаят достатъчно добре, а и може би вече имат препирни с фамилията как да се казва малкия човек. Не наливайте допълнително масло в огъня.
Не забравяйте – бременната не е болна, а съвсем нормална жена, очакваща обрат в живота си и с малко по-силни болки в гърба. Не се превръщайте и вие в досада за нея, както е сутрешното гадене.
