„На хората им е забавно, че станах баба на 39 години“

| от MamaMia |

Луси Мелууд от австралийския град Лонсестън в Тасмания е на 39 години и вече е баба. Успоредно със сравнително малките си деца, тя ще гледа и внуче. Ето нейната история, разказана пред списание Take 5:

View this post on Instagram

👵🥰

A post shared by Lucy Millwood (@millwoodlucy) on

„Втурнах се към банята, достигайки до тоалетната точно навреме. Сутрешното ми гадене беше много силно, но това съвсем не беше единственият ми проблем.

Бях забременяла едва на 16 години.

Моят приятел и аз не планирахме да имаме дете – всъщност аз винаги съм казвала на хората, че животните ще бъдат единствените деца, които изобщо ще имам!

Но след като разбрах, че очаквам дете, целият ми живот се промени. Мислейки за бебето, което расте в мен, разбрах, че няма начин да прекъсна живота му.

Все още живеех у дома с майка ми. Въпреки че бях решена да запазя бременността си, се притеснявах как ще й го кажа.

Когато сутрешното гадене стана прекалено тежко, накрая й признах.

„Имах усещане“, каза майка ми Сали. „Напоследък ти е доста лошо“. А аз си мислех, че го крия толкова добре!

Мама се притесняваше, че съм прекалено млада, но тя знаеше, че съм отговорна: бях прекъснала училище, за да работя на пълен работен ден в магазин за домашни любимци и имах опит в света на възрастните.

Нещата с моя партньор не проработиха, но моята майка ме убеди, че ще помогне за мен и моето бебе. Така и стана, когато дъщеря ми Микала се появи. Аз работех чак до раждането, но макар да имах бебе, за което да се грижа и което ме държеше нащрек, копнеех отново да бъда заета.

„Вечерята е готова“, казвах на мама, когато тя се връщаше у дома всеки ден след работа.

Прекарвах дните си, приготвяйки яденето и подреждайки къщата, заедно с гледането на Микала.

„Сякаш си станала майка и на мен!“, казваше моята майка през смях.

Нищо не ме правеше толкова щастлива, колкото дъщеря ми. Исках да й осигуря възможно най-доброто бъдеще, така че се върнах на старата си работа веднага, щом тя започна да пълзи и плащах, за да ходи в ясла. Вече имах свое място и бях решена да спечеля своята независимост.

Но след като се върнах на работа, започнах да се храня по-малко. Преди да се усетя, вече не се хранех изобщо и ми беше лошо дори от идеята да го правя.

„Грижиш ли се за себе си?“, питаше ме мама, разтревожена.

„Да, просто съм заета“, обяснявах.

Теглото ми бързо падаше и преди да се усетя, станах 33 кг.

Знаех, че имам анорексия, но не исках да се занимавам с това и отблъсквах опитите на всички да ми помагат.

Един ден, един приятел се появи с чисто нов блендер.

„Какво е това?“, попитах.

Той отиде право в кухнята и приготви смути.

„Ще го изпиеш“, настоя.

Не мога да обясня как, но по някаква причина, направих каквото той каза. В момента, в който отпих от шоколадовата напитка, усетих прилив на енергия в цялото си тяло. Не се бях чувствала толкова жива от много време!

След това, бавно започнах да се храня отново и си възвърнах килограмите.

Беше страшно да си помисля как се бях оставила да се разболея – особено когато имах дете, за което да се грижа. Никога не бих допуснала нещо да липсва на Микала, така че защо го допуснах със себе си?

Когато животът ми се върна в релси, се влюбих отново и, през следващите пет години имах още три деца: Лили, Лукас и Кло. Мислех си, че ще бъде по-лесно да съм майка, когато започна от съвсем млада, но тогава бях твърде наивна да знам с какво се захващам.

По онова време се тревожех за всички неща, които биха могли да се объркат. За щастие всичките деца бяха здрави, но да ги отгледам, означаваше че трудно ще мога да работя извън вкъщи. Яслата за три деца беше разход, който не можех да си позволя. Ето защо започнах собствен бизнес с тестени изделия, правейки браунита.

Освен парите, най-възнаграждаващото нещо беше, че можех да бъда всеки ден с децата си – дори и да трябваше да ги държа далече от шоколадите, които използвах в работата си!

Връзката ми с бащата на децата не провървя, но Микала, която тогава беше тийнейджър, ми помагаше и станахме толкова близки, че тя се превърна в нещо като моя най-добра приятелка.

Тя се запозна със страхотен мъж на име Мат и те се ожениха. В момента, в който тя стана на 21 започнаха да опитват да правят семейство.

Един ден, около година по-късно, тя ми се обади.

„Мамо, ще имаме бебе!“, извика тя развълнувано.

Бях много радостна за тях.

По някаква причина, хората намираха за забавен факта, че ще бъда баба на 39 години.

“Не ме притеснява”, казвах им.

View this post on Instagram

Life as a Grandma 👵🥰

A post shared by Lucy Millwood (@millwoodlucy) on

Всъщност, много ми харесва да знам, че имам възможност да видя как растат моите внуци.

И когато Микала роди Мейзи, моята собствена баба, Кармен, която беше на 93 години, успя да види това.

Мисля, че е страхотно, че тя успя да изживее този момент.

Дори организирахме фотосесия за петте поколения жени. COVID-19 даже ни направи по-близки и се виждаме често.

Като поглеждам назад, разбирам, че да имам дете толкова млада не беше в моите планове, но се гордея със семейството, което съм създала, и сега имам работа, която е свързана с животни, а това отговаря на моите добре усъвършенствани инстинкти за отглеждане и грижа.

Бих искала да мисля, че съм пример за моите деца и да им покажа, че те могат да постигнат своите цели, независимо от всичко.

Те всички ме правят толкова горда и означават всичко на света за мен.

Няма нищо по-възнаграждаващо за мен от това да бъда майка.“