Значи, качвала съм се от Голи връх до Черни връх на бегом. Ходила съм на дискотека, от която съм отивала директно на работа и оттам директно пак на дискотека. Правила съм морета за по седмица с около 3 часа сън общо. Взимала съм изпит по психопатология след 5 дни и нощи учене без почивка. Бъркала съм бетон на Голема Фуча. Потила съм се УСМИХНАТА в грамадна, тежаща тон и половина булчинска рокля цял ден и цяла нощ без да сядам. И НИЩО от това не може да се сравни с умората от гледането на няколкомесечно бебе.
Има някакъв романтичен фантазъм, според който младата майка се превръща от кисела мърморана, която страда от ПМС непрекъснато, в блага фея на добротата, милозливостта и доброжелателството.
Но това просто не е вярно.
Младите майки са хората, които светкат с фаровете си на предната кола на Околовръстното, защото бебето им е гладно, а те закъсняват. Те са хората, които подминават бездомно, пухкаво, мяукащо котенце, защото са прекалено изморени да му обърнат внимание, пък и може да носи ЗАРАЗА. Те са способни на средновековни мъчения, ако някой им вземе последната франзела с масло, която искат да изядат ВЕДНАГА след като са казали, че спират тестото. Те не харесват деца, защото децата носят ВИРУСИ. И искат да бият пенсионери с рецептурни книжки в аптеката, докато ги чакат с едно пюре от синя слива, а телефонът им звъни, че бебето пак реве.
Младите майки може и да са добри майки, но са лоши хора. Често са и дебели хора, което не помага.
Съвсем отговорно заявявам, че ако след един час приспиване на екзалтирано, преуморено бебе, същото най-после заспи, и някой вземе, че се прокашля по-мощно и го събуди, съм готова да го преследвам както стършелът е преследвал Йо, а като го хвана да го превърна в своя Смрад и да бъда неговия Рамзи Болтън.
Майчинството е благословия, но Умората прави от човека Урод.
