5 мита, които обясняват защо хората губят мотивация и вяра
През измналия уикенд посетих един от семинарите на Тони Робинс в Германия. Измеренията на популярността му са толкова големи, че се съмнявам да има някой, който да го види и да не си каже "А, този, да, виждал съм го."
Тони Робинс е едно от най-големите имена в областта на личностното развитие и кариерата му в сферата е впечатляващите 46 години! Дори на 66 г. (на колкото е в момента) енергията и присъствието, които има на сцената, са впечатляващи.
Това, на което искам да обърна внимание обаче, са няколко често срещани мита за самопомощта, защото на този семинар научих много повече, отколкото очаквах, и животът ми се промени повече, отколкото вярвах, че в възможно.
Мит 1 - Това е просто мотивация
Често хората, които работят в сферата на личностното развитие са квалифицирани като "мотивационен говорител".
Макар това да е част от дейността, тя не се изчерпва само с това или поне не би следвало.
Какво прави мотивационния говорител? Надъхва те, дава ти вдъхновение да действаш, но понякога свършва само дотам.
За повечето хора мотивирането не е достатъчно, за да предприемат действия, и за истинските експерти по личностно развитие това не е тайна. Проблемът идва от хора, които разбрали-недоразбрали какво правят или предлагат, продават на хората въздух, опакован като промяна.
Това вече е проблем и отблъсква от индустрията. Истината обаче е, че ние сами избираме на кого да се доверим, кого да следваме, кого да слушаме и ако всичко, което сме получили, е била празна мотивация и никакъв резултат, то значи точно това сме си поискали.
Мит 2 - Приказките и семинарите не дават трайни резултати
Нищо, в което не влагаме трайни усилия, не дава трайни резултати. Това просто е факт. Няма как да прочетете една книга, да идете на един семинар и да промените 265 сфери на живота си. Промяна има, има и резултат, но неговата дълготрайност и по-важното - надграждането, са наша отговорност.
На семинара Тони сподели, че на определен етап в неговата кариера са се появили участници, които не са били доволни от резултата си. Той сформирал група и събрал обратна връзка какви са причините.
Всички до един споделяли едно вярване - "Той ги е провалил." Така че, ето го и:
Мит 3 - Някой трябва да ни случи промяната
Отивайки на семинар или на терапия или друг тип личностна работа, често влизаме с очакването, че плащаме за резултат. Това не е така. Плащаме за трансформация и за информация.
Резултатът е наша отговорност.
В примера, който Тони даде, участник в негов семинар в продължение на 15 години е пушил по 2-3 кутии цигари на ден. След час работа с него е спрял да пуши изобщо за 4-5 години, след което отново пропушил, но значително по-малко от преди.
Това е силата на личния избор.
Никой не може да те спре да задържиш или загубиш промяната, която си успял да случиш. По-лошото обаче идва от:
Мит 4 - Индустрията, която прави хората зависими
Генерално се наблюдава един такъв проблем с помагащите професии, дали психолози, психиатри, мотивационни говорители или друг вид експерти по личностно развитие и трансформация: правят клиентите си зависими от помощта, която им предлагат.
В този смисъл отново е въпрос на личен избор в какво и в кого вярваме.
Няма смисъл от помощ или трансформация, която не ти връща силата и увереността, че можеш да се справиш сам. Именно затова и посланието:
"Не съм твоят гуру", което Тони Робинс отправи към публиката, беше толкова силно.
Тази мантра обаче е нещо, което можем да прилагаме всеки ден, по всяко време, когато някой близък или приятел започне да става зависим от нашата помощ или мнение.
Дори когато ние самите започнем да ставаме зависими от нечие присъствие или помощ.
Именно тогава е най-важно да помним, че:
Силата е в нас.
Мит 5 - Няма смисъл
Това е най-опасният мит, защото когато си позволиш да вярваш, че няма смисъл, никога няма да опиташ.
Как да знаеш дали ще си най-великият баскетболист в историята, ако никога не докоснеш топка? Как да знаеш, че няма да се научиш да плуваш, ако отказваш да влезеш във водата?
Винаги има смисъл.
Животът започва, когато решим да действаме. Дори когато се проваляме. Особено когато се проваляме.
