Къносах си веждите и това ме съсипа

| от Цветелина Вътева |

Като всяка жена, която наскоро е родила и е прекарала последните три месеца в оповръщана пижама, изпитвах желание да направя нещо за външния си вид. И тъй като тялото не беше вариант в краткосрочен план, приех идеята да направя нещо с лицето си, само че не знаех какво.

Отговорът дойде като провидение. Когато отидох на така желаната рутинна процедура по обезкосмяване, козметичката ми предложи нещо ново, което правела отскоро за клиентките си: къносване на вежди. Водена от никога нестихващото, невротично желание за „промяна“, казах „ДА“.

Половин час по-късно, пред очите ми бе поднесено омразното огледалце за близко виждане, а от него, с тъповат поглед, ме гледаше нещо средно между шнауцер и Леонид Брежнев. Или може би САМИЯТ шнауцер на Брежнев. Опитах се да сдържа вика си и прехапах устни, когато козметичката възкликна: „Прекрасни са! Я каква форма съм ти избацала! Направо ти е различно лицето!“. „Наистина“, казах аз, гълтайки сълзите. „Е че съмнявала ли си се в мене“, гордо ме посече тя. „Не съм“, казах аз с измъчена усмивка. „А трябваше…“, гърчех се наум.

По пътя към вкъщи реших, че положението не е толкова зле. После се погледнах в огледалото за обратно виждане и си казах, че хората страдат от депресия, грип, акне и ебола, така че би било неблагодарно от моя страна да се самосъжалявам за едни рунтави вежди.

51720821_461272304629085_3341315944461893632_n

Така, с позитивна нагласа, се прибрах и с леко прелъстителна усмивка се показах на мъжа ми.

„Това докогаааааа“, каза той, но не довърши изречението, защото го избутах и се заврях в банята в опит да овладея напиращата хистерия, която бълбукаше някъде зад руното, което представляваха новите ми вежди.

Не ми помогна това, че бебето се разрева като ме видя, нито това, че кучето ми не размаха опашка на вратата, а ми хвърли поглед, по принцип запазен за непознати, носещи бастуни.

Изпратих селфи с разкрасеното си лице на приятелка, която поддържа перфектен маникюр, има изкуствени мигли и въобще разбира от външен вид. Все пак таях надежда, че нещата са зле само в моите очи и че тя ще каже, че приличам малко на Ирина Шейх.

„Ужас. Много е гадно. Загрозява те брутално. Стой си вкъщи само с бебето. Поне само то ще реве“, изписа се на вайбъра.

Пробвах и с майка ми.

„Наистина е много зле“, написа тя. „Дано се отмие“.

Тъжната истина е, че масивните ми веждаци са само поредния пирон в ковчега на опитите ми да се разкрася професионално, срещу заплащане. Цял живот ставам жертва на фризьорки, които казват, че ще направят нещо „небрежно“, след което излизам от салона с вид на селски идиот. При това – небрежен селски идиот. Когато ми предложат леко подкъсяване и вълни като на Кийра Найтли, ме превръщат в най-малкия брат от Hanson. Когато заявят, че ще „запазят дължините“, но „ще я освежат малко“, се прибирам като Боб от Туин Пийкс.

Модерният цвят „дива ягода, накисната в божоле с поръска от нар“ преди време ме преобрази в Роналд Макдоналд. А меднорусото, което трябваше да ме превърне в нежен ангел с щипка от дързостта на Ким Бейсинджър, фатално ме доближи до тризначките от Биг Брадър.

През две години се поддавам на импулса да се съглася да ми отрежат бретон, след което традиционно го накисвам в горчиви сълзи и той става на мазна лимбичка, която завинтвам зад ухото си с отработено движение, което пък остава като тик за следващите две години.

За единствения път, когато се реших на обръсване на врата, дори не искам да си спомням. Травмата е прекалено голяма.

Тенденцията се пренася и при маникюристките. За сватбата ми маникюристката предложи да ми нарисува на безименния пръст папур, в тон с папурите от украсата. В резултат на съгласието си, се омъжих с рисунки на миниатюрни кафяви пениси по ноктите. Друга маникюристка каза, че иска да ме „сюрпризира“ с нещо „диво и младежко“. Понеже беше гел лак, изкарах цяло море с порно розово, обагрено в психеделични мотиви от бяла блажна боя.

Никога не съм наскърбявала дори и мъничко всички Дидита, Цветита и Бубита, които са сквернили косата, лицето и ръцете ми. Няма да го направя и за в бъдеще.

Ще нося с гордост плюшените вежди и ще ходя с неподстригани, не особено небрежни краища на косата и с дълги, неоформени нокти като граф Монте Кристо по време на престоя му в замъка Иф. Но няма да скърша хатъра на хората, които се грижат за женската красота…защото красотата ще спаси света.

А аз мога да спася удавник, като му дам да се хване за веждите.