Майката като свещена крава: „Не искам таткото да присъства на раждането, после няма да съм му секси“

| от Лора Младенова |


Години назад мой бивш партньор ме беше известил, че за в бъдеще има категоричното желание да създадем деца съвместно. Сподели обаче и някакви свои плашещи виждания за реалността – от порядъка на това, че по време на бременността, че и дълъг период след раждането, жената не следва да прави секс, защото това е неестествено и не се вписва в ролята ѝ на майка. Както и че бебето, когато и каквото и да е то, ще бъде кръстено на неговите роднини. Не „може“, не „евентуално“, не „ако искаш“. Ще.

На мен от този разговор и пред тия светли перспективи по отношение на сексуалния живот и волята ми рязко ми се допиха противозачатъчни. После размислих и реших, че за мен ще е по-здравословно, вместо да си сменям хормоналния баланс, да си сменя партньора. В имагинерното общо бъдеще нещо хич не ми се прибираше с диастаза, маточен пролапс, свличане на тазовото дъно и уринарна инконтиненция при Светльо, на дядо си Ламби, и баща му, който вече не иска да ме чука.

С този образ на майката като свещена крава съм се сблъсквала и друг път.

Свещена, защото никой не я пипа и пита за нищо. Крава, защото фактът, че никой не я пипа и пита за нищо, я кара да се чувства като такава. Някакъв своеобразен олтар на патриархата, пред който оставяме цветя на осми март, пък през другото време се интересуваме от мнението му, само когато не можем да си намерим чорапите.

Един от сблъсъците ми беше, когато си дадох сметка, че нито една от приятелките ми майки и нито една от жените до приятелите ми бащи не е пожелала партньорът ѝ да присъства на раждането на детето, за да подкрепя нея в този критично труден момент, а той самият да участва пълнокръвно в появата на собственото му дете на света. Поговорих с повечето от тях за причините зад това решение и установих, че в нито един от случаите то не се дължеше на нежелание от страна на мъжете, а по-скоро на факта, че самите жени отказваха да приемат мисълта човекът до тях да ги види в „такова състояние“ – окървавени, разкъсани, хвърлящи плацента наоколо, зачервени, потни, разчекнати, ревящи, крещящи и полуадекватни от болка, адреналин, окситоцин и вълнение. След това, смятаха те, повече никога нямаше как да бъдат атрактивни за този човек. Няма вече да са желани. Няма да са секси. Раждането, мислеха, е тяхно лично предизвикателство, с което не бива да безпокоят мъжа до себе си. Неговата роля, дори и в тяхната глава, явно се изчерпваше с акта на зачеване и след това с акта на масирано напиване с приятели, докато те самите лежат съвсем сами в несвяст с шевове в болница.

Тази абсурдна представа за човешките отношения ми се стори несправедлива както към майките, така и към бащите. 

Онова „в добро и лошо, в болест и в здраве, в богатство и в бедност“, което се приема за романтично в холивудските филми и в гъгнивия шепот на длъжностното лице по гражданското състояние не ми звучеше като такава родилна сегрегация. Мисля, че майката заслужава повече от това да бъде напълно сама в момент, когато се намира в почти безпомощно състояние, и би било добре да има кой да я хване за ръката или да се възпротиви на нежелани от нея, ненужни и противоречиви лекарски интервенции. Мисля също така и че бащата заслужава повече от това да му се отрежда пасивна роля и да не му се гласува никакво доверие, така че още при раждането на бебето му той да попадне в онзи стереотип, че българското дете се отглежда от еднополова двойка – мама и баба. Поне на мен партньорството, подкрепата и любовта не ми изглеждат по този начин.

Струва ми се, че разглежданото разбиране идва от едно дълготрайно наслагване на огромни, несъвместими и непостижими очаквания към жената, съпругата и майката, които, дори и да отсъстват у мъжа, са вкоренени твърде дълбоко у нея чрез посланията, които получава във възпитанието, образованието, социалните контакти, рекламата, в цялото публично пространство. Вкоренени дотолкова, че да не могат да си заминат.

Тази „идеална“ жена, съпруга и майка е прясно дефлорирана девица, но с прилежащите на порно звезда умения и желания в леглото, които обаче пази само за мъжа до нея. При раждането е запазила отворите си еластични, тесни и винаги проходими, иначе става обект на вицове. Ежедневно е сготвила поне тристепенно меню за всяко от трите основни хранения, но и не е яла много от него – пази си фигурата. Не я пази обаче твърде много – приятно е да гледаш жена да си похапва с усмивка, а не да се назлъндисва над парченце пица, ако ѝ го предложиш. Ходи на фитнес и в салони за красота, но не с парите на мъжа до нея, и не по начин, по който красотата ѝ да изглежда поддържана и неестествена, нищо че изисква часове и стотици левове. Прекараното по салони време обаче не следва да отнема вниманието ѝ от основния неин фокус – вниманието върху партньора и децата. Никога не изглежда видимо гримирана, но се гримира ежедневно, така че да не личи. Домът ѝ искри от чистота, но никога не я виждаш с парцала и никога не чуваш пералнята да бучи, понеже ти разваля твоята почивка. Може да бъде забелязана в процес на чистене, единствено ако го прави по корсет, с пухени пантофки и още по-пухена прахочистачка – инак е дееротизиращо. Открива как да купи всичко нужно на намаление и успява да се промъкне незабелязана, така че да не се излага как влачи торби. Не говори за намаленията вкъщи – иначе е сребролюбство и златотърсачество и пак не е секси. Децата възпитава с любов, нежност и денонощно желание да се буди през час-два, за да ги накърми и приспи. Мъжа до себе си буди единствено, ако в промеждутъка между тези часове желае да му предостави орална наслада например – иначе той трябва да почива качествено, все пак, докато тя е по майчинство, той носи парите, а който плаща, поръчва музиката. Ако ли не го буди, то може да си стои тихичко в ъгъла и да почете някаква мотивационна литература или нещо за отглеждането на деца, готвенето на пиле или усъвършенстването на оралните умения. Детето кърми до седемгодишна възраст, за да е грижовна и всеотдайна, но и същевременно спира достатъчно рано, тъй че да не буди въпроси, коментари и критика у хора, на които това по никакъв начин не им влиза в работата. Като цяло кърми по невидим начин, не по някакви пейки и не в стаята с другите хора – нито е възпитано, нито е секси. Като кърми, гледа да не си развали бюста – две мнения няма, че това не е секси. Когато детето тръгне на ясла, тя работи поне до седем, но междувременно го е взела най-късно в четири и е приготвила тристепенното меню от по-горе. Не се лигави с някакви депресии, следродилни или не, или бърнаути. Никога не е кисела и винаги мирише на хубаво. Няма лични интереси, защото се е посветила на семейството изцяло, но и не губи тренинга си да участва адекватно в интелектуални разговори, ако, разбира се, бъде попитана – инак, знаете вече, не е секси. Не публикува в социални медии особено много (иначе човек би си помислил, че си търси друг мъж!), освен ако не е нещо за „моите ангелчета“, „моят смисъл“, „слънчицата на моето безвремие“, и „моята голяма и единствена, първа и последна любов“.

В общи линии това е. Само че тази жена, съпруга и майка не съществува, не е съществувала и няма да съществува. Не би било правилно да съществува и е тъжно, че понякога се налага да ѝ се напомня ежедневно да не иска от себе си това, а всъщност често получава послания в точно обратния смисъл.

Тъжно е подобни напълно несъстоятелни стереотипи да попречат на двама партньори и родители да преживеят заедно и да си окажат взаимна подкрепа по време на раждането на детето си – момент, който болшинството хора реферират като „най-щастливия в живота си“.

Тъжно е, понеже хич не е партньорско. 

Ако решат да прекарат живота си заедно, хората ще боледуват. И ще хъркат. По възглавницата им ще покапва лига. Ще получават стомашно-чревен вирус – да, точно от онзи с разстройство и повръщане. Ще им излиза херпес. Ще се будят рошави и гурелясали. Ще прекарват цял неделен ден с тежък махмурлук. Ще са вечеряли нещо, обилно напоено с лук и чесън. Ще имат пъпка с връхче на гърба си. Ще перат взаимно мръсното си бельо. Ще се прибират потни след тренировка. Косите им ще се разредят и ще посивеят. Задниците им ще увиснат. Лицата им ще се сбръчкат. Ще им поникнат косми на странни места в замяна на онези, които са им паднали от веждите или от скалпа. Ще им падне зъб, преди това друг зъб ще се е развалил и известно време ще са походили с лош дъх, докато дойде часът им за зъболекар. Ще започнат да забравят прогресивно – понякога може да се стигне дотам, че да не помнят името на човека, до когото се будят сутрин. Ако живеят достатъчно дълго, вероятно един ден ще се случва да се изпускат в гащите. Ако не са им хвърлени добри генетични зарове или сами не са се погрижили за здравето си, може би няма да имат късмета да останат подвижни и мобилни до края си, може би ще се наложи да бъдат преобличани, преобувани, асистирани, носени на гръб, включително и в тоалетната, а човекът, който е най-логично да го прави, е другият партньор във връзката.

И това е нормално и човешко, всичкото, нищо че в него няма много секс, много романтика или много поезия. Позезията, романтиката и сексът почват там, откъдето продължиш да си обичаш и подкрепяш човека наред с всичко изброено. И не, това не означава, че е приемливо и уместно да изпускаш газове безконтролно пред партньора си, да не си затваряш вратата на тоалетната, да седиш с накапан с лютеница потник с жълти петна под мишниците пред телевизора, или да качиш едни бързи 40 килограма, понеже ти се закусват свински уши и филия с мас ежедневно, не ти се мърда на по-дълго разстояние от това до хладилника, и ти е спокойно, че има кой да си те търпи навеки: мандалото – лопнало, сделката – парафирана. Не значи обаче и друго – да ставаш всяка сутрин час преди мъжа до теб, за да не те види без грим, да не позволяваш на партньора си да те пипне, ако по теб е останало дори и едно телесно косъмче, и, по дяволите да смяташ, че ти като жена, или съответно жената до тебе, вече не става и за веднъж, понеже е видяна в такава срамна ситуация като раждането на собственото ви дете.

Да нямаш абсурдни очаквания към себе си или другите, и да умеееш да приемаш и да се приемаш, да подкрепяш и да приемаш подкрепа,  да позволяваш да си човек и да си уязвим, лично на мен, между другото, ми е неустоимо секси.

Вижте още: 

Изолация, бедност и нео патриархат: Съдбата на новата българска майка