Един класически психологически експеримент може да покаже какво се случва с бебетата, когато родителите не им обръщат внимание и заковават нос в смартфоните си, твърди Джулиан Мок, автор в сайта Fatherly.com.
Става дума за експеримента на безизразното/каменно/замръзнало лице (The Still-Face Experiment), проведен от американския психолог д-р Едуард Троник през 1975 година. Експериментът е донякъде смущаващ, но разкрива изключително много силната емоционалност на бебетата и желанието им за общуване. Всъщност това е повече от желание – става дума за жизнена необходимост от комуникация с родителя.
В какво се състои експериментът?
В началото на експеримента наблюдаваме майка, която общува интензивно с бебето си, което не крие своето задоволство – пляска с ръце, прави физиономии, усмихва се. В даден момент обаче майката се обръща за малко. Когато отново показва лице пред бебето, нейната физиономия е напълно безизразна. Тя не издава никакви емоции. Бебето е изненадано и се опитва по всякакъв начин да въвлече майката отново в емоционално общуване – смее се, замахва с ръце, пищи, дори се опитва да плаче, но изражението на майката остава все така замръзнало и каменно. Много скоро бебето се разстройва, защото очевидно не успява да направи връзка с родителя. Тогава майката скрива лицето си за няколко секунди и когато се обръща към бебето отново, показва „старото си аз“ – пълно с емоции. Бебето веднага забравя за нейното „каменно изражение“ и щастливо се гушва в нея, все едно нищо не е станало.
Ето видео на експеримента, както и интервю със самия д-р Троник, който обяснява какво виждаме (на английски):
Този експеримент е изключително важен, защото показва колко е съществено родителите да общуват със своите бебета и да не ги неглижират. Това общуване е от критично значение за нормалното емоционално и социално развитие на бебетата и малките деца. Разбира се, повечето родители знаят колко е важно да общуват с децата и без да гледат експеримента с каменното лице. Нормалните зрители също така бързо осъзнават и че експериментът е в крайна степен жесток.
Всъщност самият д-р Троник признава в интервю за „Вашингтон поуст“ през 2013 година: „Ние самите нямахме представа колко силна е връзката с другите хора за децата и колко силен негативен ефект върху тях може да има емоционалното дистанциране“.
Когато задълбават в темата за неглижирането в детска възраст, психолозите стигат дори до по-потресаващи изводи: например, че ако „безизразното лице“ продължи твърде дълго, бебетата и съвсем малките деца губят контрол върху двигателните си функции и дори отпускат безжизнено тялото си върху столчето. Или започват да практикуват самоуспокояващо поведение, например като смучат задната страна на ръката си или палците. След това абсолютно престават да общуват с родителя и не го поглеждат дори, сами превръщайки се в дистанцирани емоционално. Според изследванията последствията от липсата на общуване в ранна детска възраст може да останат дори вече при възрастните хора и дистанцираното поведение да се повтори и с техните деца.
А сега да погледнем какво се случва с употребата на смартфон, когато сме с бебето.
В YouTube вече има качени видеа, в които се имитира експеримента на безизразното лице, но вместо безизразния поглед е включен смартфон:
„Някой, който се е вторачил в модерния смартфон прилича точно на парадигмата със застиналото лице“, смята психологът по развитието Каспар Едимен, директор на Goldsmiths InfantLab в Goldsmiths University of London. За Fatherly.com той подчертава, че всъщност голяма част от причината използването на смартфон да се свързва с експеримента на замръзналото лице, е липсата на контакт с очите, което е от критично значениеза нормалните отношения родител-дете.
Изследвания установяват, че когато майките и бебетата се гледат взаимно, мозъчните вълни всъщност се синхронизират. Ако родителят не гледа в лицето си бебето, защото през това време гледа в телефона си, няма как вълните да се синхронизират и се нарушава връзката между родител и дете.
Макар че все още няма конкретно изследване дали и как използването на смартфон нарушава отношенията между родителя и бебето, все пак изследванията с телевизията могат да загатнат какво се случва и при употребата на смартфони. Телевизията сама по себе си не е вредна за бебета, но замества живата интеракция между родителя и детето. Часовете, прекарани пред телевизионния екран, са време, което може да бъде прекарано в общуване с бебето, което може да допринесе за развитието на езика, поведението и на други способности. Бебетата учат активно и всеки миг, в който родителите са с поглед в смартфона и не общуват, е загубен за тях.
Всички първоначални умения за общуване започват да се придобиват чрез контакти лице в лице още в първите дни, според психолозите.
Ясно е, че майките вследродилна депресия трудно установяват емоционална връзка със своите новородени, коментира Кейт Кръник, професор по психология от Аризонския държавен университет. Ако тяхното неемоционално родителство продължи твърде дълго, това ще доведе до стрес у детето. Хроничният стрес у децата пък води до тревожност и полага основите на емоционални и поведенчески проблеми и в бъдеще.
Разбира се, следродилната депресия не може да се приравни по сила на използването на смартфони. Повечето родители не са емоционално дистанцирани и не се вторачват в своите телефони вместо в бебета си за твърде дълги периоди от време. Всъщност ако родителят поглежда в телефона си за кратко, а иначе е емоционално ангажиран с бебето, това не би трябвало да бъде проблем.
Трябва да се има предвид още и че бебетата усещат липсата на интерес, ентусиазъм и ангажираност дори на подсъзнателно ниво. Позитивното внимание им помага да се чувстват обичани и да осъзнават, че за тях се грижат и да са сигурни. Бебетата също така научават важни жизнени умения, като например да участват на свой ред в комуникцията, както и на социални умения, като например как да контролират своето поведение и как да управляват своите емоции. Затова и експериментът с безизразното лице работи безотказно, показвайки как се нарушава връзката между родители и деца.
А в този свят на постоянно отвличане на вниманието, на постоянни комуникации и нотификации, трябва да бъдем много внимателни какви сигнали даваме на бебетата, а и на по-големите деца, когато се вторачваме с часове в смартфоните си.
