"Искам парите си там, където мога да ги виждам - в гардероба!"
Така ни учеше Кари Брадшоу като бяхме малки. Така ме учеше и майка ми.
За много жени инвестициите са най-вече инвестиции в начина, по който изглеждаме, и начина, по който се чувстваме. И макар това да е важна инвестиция, за да сме финансово независими и свободни е необходимо и да повишим финансовата си култура.
Живеем в общество, в което темата за парите е по-скоро табу - не смеем да кажем колко изкарваме, не смеем да попитаме колко изкарва другарчето, а често се притесняваме дори и да преговаряме за заплащането си.
Истината е, че парите могат да са ни приятел, но само ако се отнасяме добре с тях.
Кой би искал да остане при някой, който постоянно му се моли да дойде, а като дойде, се оплаква, че е късно и недостатъчно? Koйто отказва да го опознае или разбере? Kойто се държи зле с него и го стиска?
Личните финанси са една нелека тема.
Има обаче няколко основни правила и термини, на които можем да се опрем.
На първо място, имаме приходи и разходи.
За някой от нас приходите не са еднакви всеки месец, за други - са.
Важно е да сме наясно колко точно получаваме или поне осреднено колко бихме могли да очакваме да получим. Това обаче е лесната част.
След това идват разходите. Особено когато знаем, че следващият месец отново ще получим пари, тяхното следене може да стане трудна и неприятна задача. Затова е важно да си изградим стратегия.
Златното правило при личните финанси е така нареченото "50-30-20", а именно 50% от приходите ни отиват за покриване на основните ни разходи: наем, ипотека, кола, ток, вода, храна; 30% за неща, които искаме да си позволим - вечеря навън, кино, пътуване и 20% отиват за бъдещето ни - спестявания и инвестиции.
Разбира се, това е един примерен идеал и не за всички ще е възможно веднага да го приложат.
В случай, че основните ни разходи обаче надвишават 70-80% от приходите ни, вероятно е време да се замислим дали не живеем над възможностите си. Кои разходи можем да ограничим и какви допълнителни приходи можем да имаме?
За някои хора спестяването е много трудно, затова могат да го автоматизират - при получаването на каквато и да е сума - 10% да се заделят, ако е по банка в спестовна компонента, а ако е кеш - в специално определена кутия или сейф.
За да има всичко това някакъв смисъл, е важно да определим ясно своите финансови цели.
Например, може да искате да спрете да живеете от заплата до заплата, или пък искате да изградите авариен фонд, който ще ви позволи при нужда да не работите до 6 месеца.
Може да спестявате за нов телефон, кола, почивка, жилище, а може и просто да искате да си подсигурите по-добро бъдеще.
Преди изобщо да се захванете с темата замислете се: "Защо изобщо правя това?".
Определете ясно къде се намирате финансово и къде бихте искали да се намирате. Замислете се дали настоящите ви действия, навици и поведение имат потенциала да ви отведат там.
Например, ако си представяте, че ще се пенсионирате на 50 години и ще обикаляте света, но разчитате изцяло на пенсионната система, дали ще можете да постигнете целта си?
Може би си мечтаете за многодетно семейство или за няколко почивки в чужбина на година. Как обаче това да стане реалност, ако дори не знаете къде отиват парите ви в края на месеца?
Определете приоритетите и целите си и ги следвайте като пътеводна звезда.
Не става въпрос да се ограничавате или измъчвате, а точно обратното, на принципа - дисциплината създава свобода.
Не забравяйте, че в бюджета ви трябва да присъства и графата "искам" за всички онези неща, които правят живота по-смислен и радостен и ни напомнят защо изобщо работим.
Финансово независими сме, когато с лекота покриваме нуждите и желанията си.
Финансово свободни сме, когато можем да си позволим сами да определяме кога и дали да работим.
Това са понятия, на които можете да дадете и собствено определение и смисъл.
Най-важното е да започнете да мислите в тази посока и системно да действате.
Множество малки крачки могат да ви доведат до голям напредък.
Успех!
*Нищо в тази статия не съставлява финансов съвет.
