За добро и за лошо, средностатистическото българско семейство остава вярно на клишето, че женският индивид от двойката е онзи, чиито живот най-често е подчинен в продължение на месеци (и години!) на едно сравнително еднообразно ежедневие, в което вълнуващите събития са свързани основно с растежа и развитието на мъника.
Монотонна е съдбата на „мама“, която в продължение на същите тези месеци (и години!) ще пълни паметта на телефона си всеки ден със снимчици на малкото келешче, вместо с изображения от спиращи дъха пътешествия, бохемски запивки в ъндърграунд места, изложби от съвременно изкуство, залези и изгреви с любимия на екзотични дестинации…
По правило през първата година след раждането, „мама“ дотолкова започва да се чувства изолирана у дома, че дори насън започва да копнее за вълнуващи тиймбилдинги, забавни вечеринки в офиса с колегите след напрегнат работен ден или мечтае поне за снимка от метрото, публикувана по-късно в личния профил с коментар „Отново на работа след вълнуващия и дълъг уикенд“…
Защото за новите български майки онзи живот, случващ се извън скучните стени на дома, е дълбоко заровен под памперси, играчки и бебешки дрешки за неопределен период от време, като минимумът е една година. Голяма е вероятността тази изолация у дома с прохождащото същество да продължи и втората, че и третата година, предвид недостига на места в яслите и детските градини специално в София. Но „мама“ е готова да изптърпи „мъчението“ на най-дългото майчинство в Европа, защото… просто защото обикновено няма избор.
В това бурно второ (а вече и трето) десетилетие на XXI век българските баби и дядовци все по-трудно успяват да предложат добра алтернатива на яслата и детската градина.
Ролята на незаменим семеен помощник, която са играли в продължение на половин век, по ред причини вече е почти невъзможна за изпълнение. Здравословно, а и финасово, българските градски пенсионери практически нямат възможност, време, а често и желание, да дундуркат мъници.
Факт е и че българските градски жени все по-често раждат по-късно, отколкото преди, като голяма част от избора на късното майчинство е свързан с желанието да достигнат, преди да родят, една жизнено необходима (подчертаваме дебело!) финансова и емоционална независимост, което пък е свързано с много по-прецизно търсене на партньор, отколкото това се е случвало в предишни времена. В този смисъл много нови български майки просто не разполагат с родители, които да им помагат за справяне с бебето.
И спокойно можем да обобщим: съвременната българска майка най-често се оказва сама в ежедневната си борба с бита, самотата, трудната логистика и емоционалните предизвикателства на отглеждането на дете.
Съдбата на новата българска майка допълнително е усложнена от „прекрасните“ социални отношения, които формират нрава на съвременното общество: нулев интерес към подобряване на средата за младите родители (какви тротоари, Господи… какви подлези и бордюри само…!!!), агресивна конкурентност дори при придвижване по улиците, липса на толерантност и желание за помощ при гледката на детска количка, липса на социални услуги за майки с деца (детски театър?, детски площадки?… за детските градини вече казахме…).
Прибавете към това и по правило ниските майчински, които повечето жени получават, (благодарим ти, сива иконмико и брутални работодателю за „високите“ осигуровки) и ще осъзнаете размера на геройството, което българските жени извършват, за да осигурят що-годе нормален житейски старт на малкото същество, което са избрали да отгледат и за което българското общество нехае.
Вижте още: Помагат ли 650 лв. месечно на майките?
Като следствие на всичко гореизброено и най-вече заради краха и корупцията на социалната държава, много от българските майки избират или са принудени да се примирят с живот в един нео патриархат, при който финансовата тежест за оцеляването на семейството се поема основно от партньора за доста голям период от време.
Въпреки плюса да имаш все пак на кого да разчиташ, тази зависимост на българските жени има и знак минус: когато оцеляването на теб и на детето ти е поверено в ръцете на мъжа, нещата могат да бъдат прекрасни, но могат и лошо да загрубеят. Излишно е да предъвкваме в тази връзка темата за домашното насилие, но при ужасяващите статистики за наличието му, няма как да не признаем, че липсата на материална равнопоставеност между партньорите е отворена врата за тормоз и зависимости.
Изобщо на българската майка не ѝ е лесно.
Но когато я гледате в парка, няма и да си помислите да я съжалявате: тя често е по-образованата от партньора си, често е по-адекватната, по-здравата и по-отговорната от двойката, но и по правило е по-натоварената, по-угрижената, по-уморената, по-тревожната и, разбира се, по-бедната.
Логично е да се очаква, че в едно силно корумпирано и пленено от неравенства общество като българското, децата ще са последен приоритет. Но те са първи приоритет за много български жени, а и за много от българските мъже, от които пък, както обяснихме, се очаква да поемат материалната отговорност за отглеждането на детето почти сами. Този разрив между личния приоритет на новите български родители и социалната ангажираност на обществото е съпоставим с бездна.
Възможно ли е децата ни да са основна ценност, а същевременно да са последната ни грижа? Отговорът е да, възможно е.
А новите български майки са в центъра на този морален и социален конфликт, който в дълбочината си отразява всичките ни съвременни проблеми като народ, общност и държава…
Вижте още:
