Бременността променя безброй процеси в тялото и психиката на жената. Тя вилияе върху окосмяването и състоянието на косата и кожата, имунната система, настроението, паметта и дори върху функционирането на мозъка.
Но дали тези дълбочинни промени действат на биологично и на клетъчно ниво? Засягат ли самото ДНК на майката?
Според учените – не. Геномът – уникалната генетична информация, носена от дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) – няма как да се промени по време на бременност.
Твърде пресилено е да се твърди, че геномът на човек се променя завинаги след раждането на дете.
Всъщност след раждането в кръвообращението на майката остава малко количество фетална ДНК, която може да има дългосрочни имунологични ефекти. По време на бременност тя може да намали риска от прееклампсия, а след раждането може да модулира някои автоимунни заболявания. Но това със сигурност не променя цялостния ДНК-модел.
Вижте още:
Но откъде идва тогава неразбирането?
Много голяма част от бременните жени минават през скрининг за фетална морфология. Възможно е резултатите от него да водят до грешната представа, че бременността и ДНК са във някаква тясна взаимовръзка. Неразбирането идва от факта, че бебешката ДНК (безклетъчна ДНК) циркулира в кръвоносната система на жената по време на бременност . Именно тази ДНК се изследва, когато се взема кръв за пренатални прегледи (като фетална морфология). Чрез нея се оценява рискът бебето да има тризомия по 18-а хромозома (синдром на Едуардс) или синдром на Даун.
Идеята, че бременността може по някакъв начин да промени ДНК на майката се тиражира в социалните медии. Тя е особено разпространена в общностите, които обсъждат проблеми като спонтанен аборт или загуба на дете.
В основата е представата, че заченатото дете е променило трайно живота на жената и завинаги ще бъде с нея дори на биологично ниво. Това е доста примамлива идея за хора, претърпели загуба и борещи се с последиците от изживяването.
Въпреки че бременността не може да повлияе на самия геном, е вярно, че ДНК от плода остава в тялото на майката години след спонтанния аборт. А това може да е доста утешителна мисъл след преживяна тежко загуба.
Остава ли в майката ДНК на детето след раждането?
Всъщност – да. Нарича се фетално-майчин микрохимеризъм (FMc). Това е когато малки количества фетални стволови клетки се задържат в тялото на майката по време на и след бременността. Някои от тях могат да останат десетилетия след раждането. Има дори изследвания, които доказват, че ДНК на плода може да циркулира в тялото на майката до 27 години след раждането. Други проучвания пък откриват клетки от плода в следствие на фетално-майчиния микрохимеризъм в кръвта, мозъка, кожата, сърцето, белите дробове, лимфните възли и други органи.
Смисълът на фетално-майчин микрохимеризъм по време на бременността се състои в това да може имунната система на майката да разпознае плода като част от нея, а не като външен организъм, който да атакува. Но защо тези фетални клетки се задържат толкова дълго в тялото на жената години след самото раждане е въпрос, на който все още няма еднозначен отговор. Една от теориите е, че те имат функция за регенерирането на тъканите и подмяната на майчините клетки, което цялостно заздравява организма на жената. Може би това е с цел тя да е способна по-дълго да се грижи за детето?
И все пак основното възприятие, че ДНК-то на жената се променя завинаги след раждането, е силно преувеличено.
Да, изследванията върху фетално-майчиния микрохимеризъм не са достатъчно напреднали, за да се отрече напълно ДНК връзките между майката и плода, както и какъв е смисълът на този процес в дългосрочен план.
И все пак идеята, че бебето е част от нас, дори след като напусне тялото ни, и че неговото присъствие ни лекува дори на някакво клетъчно ниво - е достатъчно силна, за да дава кураж на много жени в трудните моменти.
Вижте още:
