Бременността е най-вълшебният период в живота на всяка жена. И това е най-вярното клише, което ще чуете през тези девет месеца, периода между бременност и раждане. За тези от вас, които ще бъдат майки за първи път, вълнението, предполагам, е още по-голямо. Не знаеш какво е, всяко усещане е ново. От една страна много мило и емоционално, от друга – понякога плашещо. „Дали е нормално“ „Какво е това?“ „Да се радвам ли?“ „Да се притеснявам ли?“
Когато започнем да усещаме бебетата сме на скоростното влакче на емоциите – „Колко е вълнуващо!“, но същевременно… Малко ли рита Много ли рита? Защо рита? Защо не рита?
За щастие, бебетата са гениални същества и успяват още от утробата ни да имат поведение, което отговаря на нашите очаквания или … не. Та, скъпи дами, това е периодът на бременността за всяка една от нас: колебания, въпроси, притеснения. В следващия момент увереност, вяра в себе си, спокойствие. На следващия ден пак мисли, пак емоционални пикове и спадове.
От една страна можем да „виним“ хормоните, от друга дигиталното време, в което живеем. Време, в което буквално сме бомбардирани с информация, клипчета, книги, филми. По нашите географски ширини пък е пълно със суеверия, легенди, приказки. Всеки разбира от всичко. Винаги има кой какво да ти каже. Дори непознат на улицата може да ти даде съвет какво да ядеш и какво не трябва да правиш, докато си бременна.
Предполагам, че щом четете това, сте от търсещите мами. Тези, които искат да са прочели, информирани, отговорни, съзнателни подготвени на 100%. Е, никога няма да бъдете. И слава богу.
Винаги ще има за доктрина, която няма да знаете, течение, направление или подход, за който нищо не сте чували, както по отношение на бременността и раждането, така и що се отнася до отглеждането и възпитанието на децата. Така че колкото по-скоро стигнете до осъзнаването, че няма да сте подготвени за всичко, толкова по-спокойна ще е както бременността ви, така и живота ви като цяло.
Много е важно да не „предозирате“. Много е важно да изградите собствената си представа за това как желаете да се случват нещата при вас. Дали искате да оставите всеки да ви дава насоки, препоръки и споделяне на собствен (понякога и негативен) опит, или искате сами да рисувате картината на своята мечтана прекрасна бременност и да изградите представата за своето вълшебно раждане. Защото художникът сте вие. Можете да „прерисувате“ модела на другите, да прегърнете чуждия опит или да градите свой, такъв какъвто искате да бъде.
Имате право да кажете „СТОП“ на всеки, който си позволява да ви влияе и програмира негативно. На всеки, който държи да ви сподели как позната на позната на баба ѝ имала еди-какъв си опит с тази докторка, с онази болница, с този тип раждане.
Имате право да кажете „СТОП“ всеки път, когато някой ви каже как избора ви за секцио може да е много опасен. Или пък колко страшно може да бъде естественото раждане. Имате право да кажете „СТОП“!
Имате право да кажете: „Благодаря за информацията, но не желая да я приема/чуя/знам“. Имате право да смените темата, да откажете да продължите да говорите по нея. Та дори имате право да си тръгнете от място, където не се чувствате в синхрон със средата и мненията в нея.
Вижте още: ДА и НЕ за предизвикването на раждане с окситоцин
Мощна техника в този случай, за да блокирате негативната или ненужна информация, така че тя да не ви повлиява и да не достига до вас, е да си представите един огромен знак „Стоп“ – червен, голям, видим – и да блокирате негативното програмиране на мозъка ви.
За вашия мозък няма значение дали нещо е реално съществуващо и го виждате на живо, дали го гледате на картинка или някой ви разказва за него.
Така, например, когато гледате страшен филм (моля ви, не гледайте страшни филми сега) вие, на рационално ниво знаете, че картините не са реалност, че чудовището не съществува, че кръвта е сок от боровинки, но за мозъкът ви това няма никакво значение – то е неоспорим факт. Правени са хормонални изследвания на хора, които са изложени на страхов стимул, наблюдавайки го на видео и такива, гледащи го на живо пред тях и … изненада, и двете групи хора реагират по абсолютно еднакъв начин – с повишени хормони на стреса – кортизол, адреналин и норадреналин. Изводът е – гледайте, чувайте и бъдете отговорни към мислите, информацията и картините, които допускате в главата си.
Вижте още: Жената, която качи Еверест след раждане, бременна и само със заплатата си на чистачка
Не изпадате в крайност (а бременните са склонни на такива поведения), че едва ли не една негативна мисъл саботира всичко. Но все пак тренирайте, упражнявайте и контролирайте мозъка си. Вие му задавате какво да «вижда», а той, от своя страна, ви връща хормонален коктейл, според съставките, които сте му дали.
Имате право на избор на мислите си и на своя план за бременността и раждането. И тук ще ви нахвърлям няколко неща, по които да помислите.
Имате ли представата, че трябва да ядете за двама и че задължително ще станете двойни?
Или имате идеята, че слушате тялото/бебето си? И си хапвате умерено, отговорно, съзнателно, в синхрон със себе си… Че килограмите са просто цифра, която можете да свалите още седмици след раждането.
Имате ли концепцията, че има вредни храни, храни, които ни правят дебели? Защото аз нямам това вярване.
Имам вярването, че не храната сама по себе си ни прави дебели, а КОЛИЧЕСТВОТО, което сме поели. Така че ако днес ти се яде нещо сладко, можеш да имаш настройката, че си го хапваш, защото храната е удоволствие, а не враг. И все пак, ако се случи така, че ти се яде всичко по две, ядете го и наистина станете двойна, пак е до вярване. Имайте вярата, че след раждането килограмите се свалят лесно. Особено, когато хормоните се урегулират, успокоите се, наспите се или детето проходи.
Или смятате, че планираното секцио и възможността ви да „изключите“ болката, да определите сами деня, часа, зодията и асцендента на детето си, е най-доброто, което можете да изберете? И в двата случая ще ви кажа: „Супер! Браво!“. Щом това е ценност за вас.
Ще присъства ли партньорът ви на раждането или ще го оставите настрани от тази „женска“ работа?
Имате право на избор и е прекрасно това да е вашият избор, според вашата интуиция, според настройката и ценностите ви. Добре е човек да има ясен план и път, по който иска да мине. Понеже иначе има възможност да остане разочарован, наранен и с негативен привкус в душата.
*Кристиана Стефанова е магистър психолог и сертифициран хипнотерпевт към БАХХ, създател на „Фабрика за щастие“ – пространство за психология и личностно развитие. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Вижте още:
