Трябваше да забременея, за да науча редица интересни факти за здравето и благосъстоянието си. Но трябваше и да забременея, за да се сблъскам челно със скритата икономика на бременността и как това най-естествено женско състояние се експлоатира на здравния пазар. С нашето доброволно – а понякога и недоброволно, съгласие.
Само преди 30-40 години нещата с раждането са били в другата крайност.
Моята собствена майка, когато е била бременна със сестра ми в края на 70-те, ми напомни, че не е пила фолиева киселина, нито витамини, нито добавки, защото такива не са се предписвали. Храната в „щастливия“ период на социализма не е била особено разнообразна, особено за жени от семейства, вече скъсали със селото. Тя ядяла таратор с кисело мляко от магазина и наблягала на киселите краставички от бурканите, предлагани на щанда в Супера. Имала проблеми със зъбите, заради липсата на калций, и тогавашната стоматология, която също не е била на особено високо ниво, намерила решение: извадили й цели 6 зъба.
Видеозон ли? В края на 70-те и началото на 80-те такива „екстри“ не е имало, така че майка ми не е била наясно с пола нито на мен, нито на сестра ми, докато не сме проплакали.
Нейна приятелка пък се озовала в асансьора на районната болница с изтекли води. Тя не била отишла на нито един преглед за бременността си, нито веднъж. Дори не я били записали като бременна и трябвало по спешност да я водят в родилното, което отприщило гнева на целия персонал. Не знам дали са скачали по корема й, докато е раждала, но такива практики се срещат по нашите родилни отделения дори и сега.
Въпреки това светът, в който носим бременностите си и раждаме, е коренно различен.
Още със самото си забременяване, днес сме тласкани с мощна сила да навлезем в един вид материалистична секта, движена от нещо средно между опасения, страхове и желание за комфорт.
Всички искаме да направим най-доброто за бебето, докато все още е в корема ни. Затова и не смеем да пропуснем някоя хранителна добавка, храна или витамин, които са ни предписани от наблюдаващия лекар. А докторите щедро се възползват от добрите ни намерения.
Моите витамини и добавки за бременност например (а аз съм от майките, които карат сравнително икономично) струват около 100 лв. на месец. В тази сума които включвам комбинирания витамин, хранителната добавка за усвояването му, магнезия на сашета (който е в пъти по-скъп от другия магнезий, защото се твърди, че е приспособен специално за бременността) и задължителния уж щадящ бременните сироп срещу киселини.
Фармацевтичният пазар допълнително е безмилостен към бременните, като цените на едни и същи витамини и добавки варират в огромни диапазони. Комбинираният витамин например може да се намери на цена между 26 и 38 лв. в различните аптеки. Цената на хранителната ми добавка варира между 21 и 29 лв. – и. пак казвам, това е икономичният вариант.
На този пазар важи и жестоката истина, че с колкото повече средства разполага жената или семейството – толкова повече ще й бъдат източени по всевъзможни начини. И колкото повече притеснения или усложнения с износването има, толкова по-скъпи решения ще й бъдат намерени.
Разбира се, откритието, че въпреки много по-добрите условия за износване на дете днес, отколкото преди години, бременността все пак е и ужасяващо подмолен бизнес – не е ново. Но сблъсъкът с онова, което е нужно да се направи, и онова, което изобщо не е задължително, идва по неочаквани начини.
“Подмолен“ бизнес например се оказва и този с прегледа на видеозон, който гинеколозите масово правят всеки месец, макар че Здравната каса покрива само 2 видеозона за цялата бременност. Практически няма съвременна градска жена, на която частните гинеколози да не прилагат ежемесечни платени наблюдения на плода, като отделно от това настояват и за две – и в някои случаи три – фетални морфологии. Това са онези важни високо–специализирани медицински изследвания с ултразвуков апарат, които дават нагледна представа за развитието на всички органи и системи на плода в утробата на майката.
Реално, вашият гинеколог би трябвало да направи сам феталните морфологии или да ви насочи към друга клиника, но масово толерират жените да заплащат и двата прегледа: освен този при гинеколога, и трите допълнителни фетални морфологии (цена на всяка между 130 и 150 лв). В крайна сметка трикът е, че на тях бъдещите майки могат да получат 3D или 4D снимка на бебето си, която да ги радва и изпълва с емоции.
Разбира се, бременната може да мине и само с една фетална морфология, например първата между 11-та и 14-та гестационна седмица. Но колкото повече прегледи си прави, толкова повече неща за притеснение ще й открият. И толкова по-скъпи решения ще й бъдат предложени.
Друг хубав бизнес са курсовете, свързани с раждането. Съществуват курсове за естествено раждане, академии за бъдещи родители, курсове за кърмене, йога за бременни, уроци за бъдещи бащи…
Всяка неопитна родилка би си помислила, че в края на бременността е задължително да научи някакви важни неща, които ще й помогнат да преодолее страха си, да се настрои психически и да направи информиран избор за естествено раждане или раждане с цезарово сечение.
Пред нея стои и голямата дилема с избора на екип, което поражда една вълна от почти детективско изследване на характерите и поведението на акушерки и лекари, докато се избере най-подходящия – този, единствения, на когото най-накрая ще повярваме и ще се доверим. Защото се вярва фаталистично, че има „правилни“ и „грешни“ доктори и ако не попаднем на правилния, всичко ще се провали.
А ако жената не прави разлика между д-р Георгиев и д-р Петрова, какво да прави? Ами, да ходи на частно. Това, казват, е единственият начин да си гарантира, че с нея няма да се отнесат като с парче месо, попаднало на касапската дъска. Срещу повече пари, разбира се, няма да й се налага и да спи в една стая с „циганките“. Които също са жени и българки, между другото, но съвсем не са толкова благонадеждни пациентки, тъй като почти никога „не си плащат за екип“, нито имат претенции как ще се отнесат с тях в родилното, нито какви обиди ще отнесат.
А ако имаме дори малко желание за сигурност, поведението към нас, бременните, е сякаш сме длъжни да изкараме диплома за висше образование, за да извършим най-естествения акт на света. Сякаш трябва специален опреснителен курс, за да ни напомнят, че функционираме, както функционираме, и че откакто светът съществува, жените раждат.
И така – между дивотията на социалистическото раждане и скубачницата на съвременната здравна помощ, българските жени продължаваме да гледаме на бременността и на раждането си като на нещо травматично или срамно, или пък извънредно, изключително, неестествено, уникално. Или проблематично и скъпо.
А в крайна сметка никакви пари, курсове или избори на екипи не могат да ни гарантират спокойствието, че детето ни действително ще се почувства желано в иначе жестокото и доста себично общество.
Oще от Флорентина Д.:
