Това, което ще кажа по темата за забраната на абортите, предполагам, е крайно, но не изпитвам никакво желание да го цензурирам и смаля. Никакво.
Целият този дебат, се води на едно равнище на емпaтична умолителност, обяснителен режим, казуистика и самозащита, които действително поставят един въпрос, който следва да е безспорен, на някаква спорна плоскост.
„Ама представете си, ако имате дъщеря…“ Ами, хайде да си представим пък, че нямаме дъщеря. Какво, и мозък ли нямаме? Или можем да виждаме неща в контекст, единствено ако пряко ни засягат?
„Ама представете си *тука добавете произволна картинка на изнасилване и кръвосмешение, излязла от някой светъл ум с нездрав интерес в областта*…“.
„Ама представете си, че тъкмо са я зарязали тая жена…“
„Ама представете си, че е на 14…“
„Ама представете си, че вече има седем деца и работи на три места и няма средства за осмото….“
„Ама представете си, че се опитва да излезе от насилствена връзка…“
„Ама представете си, че някой я принуждава насила да го направи тоя аборт…“
И всичките тия неща са кошмарни, и се случват, и се случват по-често, отколкото масово си позволяваме да мислим, и се случват на хора, които познаваме, ама ние всъщност реално избягваме да си ги представяме. Извън темата за абортите, нали. Всички тия неща са отделни проблеми. Всички тия неща искат отделни решения. Те не са вързани за абортите и (представете си!) абортите не са вързани за тях.
Ама хайде и друго си представете.
Че тая жена въпросната всъщност не е извадена от 90-арски български филм и следователно не е задължително бедна, изнасилена, експлоатирана, нещастна, подмамена и нуждаеща се от спасение. Че тая жена е уверена, и хубава, и образована, и пари не ѝ липсват, и интереси не ѝ липсват, и мъже не ѝ липсват също, и мечти не ѝ липсват, и дестинации не ѝ липсват, и каузи не ѝ липсват, и цели не ѝ липсват, и приятели не ѝ липсват, и семейство може да не ѝ липсва, а да не ѝ липсва (представете си!) дори и наглостта просто да не планира да има деца или повече деца, сега или изобщо, та даже и е такава еретичка, че да се чука просто от любов и за удоволствие (представете си!).
Че тая жена всъщност не ви дължи обяснения и не иска такива от вас, не ѝ се слуша кое е „най-хубавото нещо“ и „смисълът на живота“, не се нуждае от великодушната и винаги ненавременна помощ на милата държава в лицето на беловласите ѝ консервативни старци, та да ѝ кажат „добре-добре, то по принцип не може, ама за тебе, понеже си толкова нещастна, подведена и изнасилена, ще направиме изключение, пък чичо ти, нали, извършителя, ще го потупаме по рамото и ще му кажем, че то не е препоръчително да прави тъй“.
Че тая жена може да си се грижи сама за психичното здраве по-добре от мъжете топ разбирачи, дежурни във всички коментари, дето обясняват експертно какво ставало с психиката на жената след аборт, нищо че на тях някой трябва да им обясни разликата къде е пъпът и къде е вагината. Нито на сюрията квачки по мамските форуми, които цял живот са били съдени от всекиго, а сега по темата първи махат с пръст да съдят и извисено да ми величаят предназначението на жената в света и да обясняват как, ако абортът бил решение на жената, значи тя всъщност нямала право очаква бащата да „помага“ за детето, защото всъщност имат сливи в устата да си кажат, че най-големият им проблем в тоя живот е как да накарат всички жени да станат точно като тях, че иначе някоя може да им „открадне“ „татко“ на „бебка“.
Вижте още: Кога „мама“ стана мръсна дума?
Тая жена няма причина да ви се извинява, и няма причина да ви се обяснява, и няма причина да се опитва да ви буди съжалението и емпатията, защото емпатията е нещо, дето ако изобщо го имаш, то по принцип не спи. И вие нямате работа на по-малко от два метра от нея, нито физически, нито вербално, освен ако лично не ви е поканила. Сигурно е много плашещо човек да си представи, че тая жена всъщност не зависи от никого, най-малко от благоволението на държавата. И сигурно буди желание едно такова положение незабавно да се промени и да си я върнем и вкараме така лека-полека в тия тъжните истории, дето нали „представете си ги“, а тя е имала наглостта да успее да излезе…
И, между другото, не, не се кефя на абортите. И не, не съм. И не, не бих. Туй по никакъв начин не касае решенията на другите какво да си правят с живота и с тялото. И, да, принципно повечето теми предполагат повече от едно мнение, повече от една теза, но някои теми са безспорни, и който твърди обратното, наистина може да си тикне мнението, където се не абортира.
И не, не се извинявам, задето не се изразих като дама. Bite me.
*Защитникът на абортите Уолтър Б, който отказа да посочи фамилно име, се моли, докато е заобиколен от активисти за правата на абортите пред Върховния съд след решението 6-3 по делото Dobbs срещу Jackson Womens Health Organization на 26 юни 2022 г. във Вашингтон, DC. (Снимка от Нейтън Хауърд/Getty Images)
Вижте още:
„Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“
