Нова приказка: Вишната

| от Юри Георгиев |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда!

Пред малка къщурка със сини прозорци, имало разкошно, отрупано с плод, вишнево дърво.

Като безброй рубини узрелите вишни били накичили короната му. Слънцето ярко греело и те блестели с кръглите си, червени коремчета. От малката къщурка със сини прозорци излезли момиченце, майката на момиченцето и баба му.

Момиченцето носело кошничка, майката носела момиченцето, а бабата носела бастун. И малко, дървено столче. Трите спрели под отрупаното с плод вишнево дърво.

– Вие наберете вишните – рекла бабата, докато сядала на столчето, – а аз ще ги измия, за да си хапнем и ще направя вкусен пай, и гъсто сладко, и ароматен компот, и тръпчив сок, и пустата-опустяла вишновка за онзи търтей, моя дядо. А дръжките ще изсуша за лековит чай.

Плодовете били в изобилие, жената била сръчна, момиченцето не пречело много, бабата рядко подвиквала: „Ето там, там… откъсни оттам!“ и скоро кошницата била пълна.

– Готово – рекла майката.
Момиченцето изръкопляскало радостно, а баба-та се надигнала с пъшкане.
Трите тръгнали към къщата – момиченцето носело по една вишна във всяка ръка, майката носела момиченцето и кошницата, а бабата носела бастуна. И малкото, дървено столче.

И докато крачели една след друга, от препълнената кошница взела, че паднала една вишна. Тупнала в тревата, търколила се и се спотаила.
– Уфф… – въздъхнала тя, – едва се отървах! Не ми се става нито на сок, нито на компот, нито на сладко, нито на пай… а най-малко на вишновка… да ме пие оня търтей… дядото.

Както си вървял между тревичките, изведнъж Мравчо видял голяма, лъскава, узряла вишна с дълга, хубава, зелена дръжка.
– Ехаа… – казал си той, – ще има пир в мравуняка!
Зарадвал се, но като приближил, вишната се оказала малко… по-голяма,
отколкото изглеждала отдалеч.

Даже много по-голяма, отколкото изглеждала!
Всъщност,
твърде много по-голяма!!!

Неприятно изненадан, Мравчо се озърнал за помощ, почесал се по главата, помислил… пак се почесъл, накрая въздъхнал, пък си плюл на ръцете и:

мъкнал,

и дърпал,

и бутал,

и теглил,

и тътрил,

и бърсал пот, и попивал пот, и капела пот…

– Ей, момче – викнал му дядо Мрав, който се задал кретайки по пътечката. Старецът вдигнал тояжката си към вишната: – помощ ти трябва за туй нещо, помощ.
– Аа… – изпъшкал Мравчо и се спрял изморен, – ще се справя, дядо. Малко остана! – после попитал: – А ти, накъде си тръгнал?
– Мене, синко, Царицата ме прати с важна задача до Колонията при Голямата круша – отвърнал дядото и махнал с ръка, – Е, хайде, аз да вървя, а пък ти, карай бавно и полека… да се не пресилиш.
Мравчо го изпратил с очи, хвърлил сърдит поглед на вишната, въздъхнал примирено и пак си плюл на ръцете.
И пак бутал, тикал, дърпал, ритал, пъшкал, охкал, викал…
Почти успял да домъкне огромния плод до вкъщи, когато силите му го напуснали. Мравунякът бил току зад завоя на пътечката, но краката вече не го държали. Строполил се на земята и си рекъл:
– Е не… не мърдам оттук, докато не си почина!
Точно тогава покрай него минал Мравунчо. Подскачал по пътечката с ръце в джобовете и весело си свирукал.
– Еей… – едва успял да извика Мравчо, – ще ми помогнеш ли?
– Аз ли?
– Да, ти.
– Кога?
– Сега!
– За кое?
– За вишната.
– За какво?
– Да я занесем.
– Къде?
Мравчо изумено разперил ръце:
– В мравуняка!
– Защо?
– За да я ядем!
– Аа… добре – рекъл Мравунчо, смръщил вежди и си замислил.
Мислил, мислил, а накрая викнал:
– Чакай малко – и хукнал към мравуняка.

– Хеей – развикал се той, щом пристигнал. – Хей, хей, бързо, бързо! – продължил да вика:
– Елате да видите какво намерих… и донесох!
– Какво? Какво? – завикали една през друга мравките.
– Огромна… хубава… сладка вишна!
– Урааа…
– С дръжката! – гордо добавил Мравунчо.
– Ураа…
– Е, нищо работа… като за мен – пренебрежител-но свил рамене Мравунчо, после замахал с ръце: – Хайде, не стойте! Елате да я внесете!

– Уррааа… – завикали отново всички, щом виде-ли вишната, втурнали се, грабнали я и я понесли към мравуняка.
– Оо… много благодаря… – едва успял да каже Мравчо.
– Мравунчо, да живее Мравунчо! – викали децата и подтичвали покрай големите.
– Ама… – изненадал се Мравчо.
– Мравунчо! Мравунчо! – скандирали големите, докато мъкнели вишната.
– Ама… чакайте…
А Мравунчо вървял най-отпред, усмихвал се широко, кланял се на всички страни, махал с ръка и отвреме-навреме подвиквал към носещите:
– Хайде, напред! Ха така! По-бързо!
– Ама то аз… – опитал да извика Мравчо, но никой не го чул. Той въдъхнал, поклатил огорчено глава, пък махнал с ръка и си останал сам на пътечката – краката му още не го държели, ръцете му още треперели, още не можел дъх да си поеме.

В това време, тълпата вкарала вишната в Мравуняка. Показали я на Царицата.
– Браво! – плеснала с ръце тя и наградила Мравунчо с един ден почивка. И една чашка захарен сироп.
След това нарязали плода и всеки грабнал по парче и яли, и мляскали, и ахкали, и бърсали доволно устите, а бабите-мравки:

направили сто буркана ароматен компот,

опекли сто тавички вкусен пай,

налели сто шишета тръпчив сок,

сварили сто бурканчета гъсто сладко,

напълнили сто бутилки силна вишновка за търтеите, пусти да опустеят дано,

и нарязали дръжката на сто парчета да се суши за лековит чай.

А на костилката всеизвестният артист, художник и скулптор Мра Винчи издялал името и образа на Мравунчо и я поставил пред входа.
Мравунчо не можел да се нарадва на всеобщото внимание. И му личало. Той се разхождал наперено из мравуняка, разказвал как намерил вишната и организирал донасянето ú, а след него вървели тумби възхитени хлапета, слушали го със зяпнали уста и отвреме навреме викали ,,ура“ и скандирали името му. А Мравунчо се чувствал много горд със себе си.

На третия ден обаче дядо Мрав се върнал. И разказал всичко.

Тогава всички започнали да викат ,,Ура за Мравчо“ и да го носят на ръце, и да го тупат по гърба, и писали за него в ,,Мравешки свят“, а всеизвестният артист, художник и скулптор Мра Винчи издялал името и образа на Мравчо на обратната страна на костилката и отново я поставил пред входа.
Мравунчо пък бил извикан от Царицата-майка. Тя му се навикала, накарала и накрая го наказала. Да изтърка до блясък всички подове в мравуняка!

А вие знаете ли, как се чистят подовете на безкрайните коридори на Мравуняка? И че докато стигнеш края на един, в началото му вече е мръсно!

Не знаете?

Е, и Мравунчо не знаел. Дотогава!