Нова приказка: Принцесата със стъкленото сърце

| от Лили Спасова |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда

Далече, далече, там на края на света сред морета и океани, надигнати вулкани на чуден невероятно екзотичен остров живеела принцеса с чудна красота. Кожата и била почти прозрачно-бяла независимо, че островът се славел с горещина и немилостиво слънце . Островът бил осеян с гъста и буйна зеленина, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, а небето било по-синьо от най-синьото нещо на света.

Принцесата със стъкленото сърце живеела скрита от хорски очи, защото навън светът криел опасности и това било начин да се предпази от неочакваното. Пък и царят и царицата се тревожели за своята крехка и нежна дъщеря.
– Ами ако излезе и сърцето и не издържи и се счупи? говорел царят кога под носа си, кога по-високо. – Възможно е да се разчупи на хиляди парченца. По-добре да стои затворена тук скрита от всеки поглед или полъх на вятъра.

– Така ще я опазим от всичко и всички – казвала царицата.

Техните приближени се съгласявали и изпълнявали заповедите им, защото царят и царицата имали право. И те също искали да опазят принцесата със стъкленото сърце. Принцеса Кристалия стояла заключена зад тежки врати и въздишала през деня, а когато настъпела нощта горко плачела. Денем с разпукването на зората и гледайки през решетката на своя прозорец тя си мечтаела да се превърне в птица, или в пеперуда, но да избяга от заключената стая и дворецът, който наместо дом чувствала като затвор. \“ Какво от това, че сърцето ми стъклено, искам да видя света! Ако и писано и не мога да понеса блясъка и красотата или несгодите на външния свят, то наистина е по-добре сърцето ми да се спука на хиляди парчета…\“ така си мислела Кристалия, но дори мислите си нямало с кой сподели.

– Кристалия, добре ли си и имаш ли нужда от нещо? питали слугите от зад вратата и тропкали с малките си крачета.
– Добре съм и просто искам да ме пуснете навън…

После се чувал шум от бягащите крачета на уплашените слуги. Всички те силно се притеснявали принцесата да не избяга и да й се случи нещо лошо. Дори храната на Кристалия подавали през пролука специално направена на дървената врата със златни обкови и сребърна ключалка. Един ден докато Кристалия се любувала на цветята, които очите й съзирали през прозореца и тежката решетка на него, то тя протегнала ръце и на дланта й кацнала пеперуда.
– Защо стоиш сама и гледаш през прозореца, а не се разхождаш в градината си? попитала пеперудата.
– Имам стъклено сърце. Това е начин да ме опазят от външния свят и царят и царицата, моите родители ме превърнаха в пленница на собствения ми дом. Вече не съм малка, дори не изпитвам страх от външния свят, но уви…Никой не иска да ме чуе, все още се вярва, че съм прекалено крехка и нежна, а сърцето ми е стъклено и може да пострада. А така ми се иска да изляза навън сред цветя и гори, пеперуди и птици…Искам да прегърна дърво, да вдъхна аромата на полето и гората, да тичам боса…Но това са само мечти! И от красивите очи на принцесата започнали да се ронят бисерни сълзи.
– Кристалия, недей плачи. Ще попитам вълшебните цветя има ли начин да ти се помогне. Те знаят всичко за всеки от това царство, а и още по-далеко. И пеперудата отлетяла. Зачакала Кристалия завръщането на загрижената за нея пеперуда. Минало време. Сменили се няколко сезона и един ден пеперудата се завърнала. Кацнала на решетката и извикала:

-Кристалия, принцесо, спиш ли? Кристалия отворила очи и радостно възкликнала:
– О, Пеперудке ти се завърна. Благодаря ти. Вече бях изгубила надежда, а казват, че да изгубиш надежда е най-страшното нещо на света.
– Попитах вълшебните цветя и те ми казаха, че може да се случи чудо, ако някой те обикне без страх, че може стъкленото ти сърце да се спука.
– Но, къде да срещна някой, който да ме обича истински? Пленница съм в дома си и нямам възможност да изляза навън.

Пеперудата гледала принцесата и с огнен плам отвърнала:
– Аз те обичам Кристалия! Ти си точно толкова прекрасна, когато те съзрях за първи път тук на прозореца. Душата ти е чиста като непита вода, очите ти светят от топлотата, която носиш в сърцето си…Било то и стъклено! Прекосих цялата наша земя, прекосих моретата и океаните, за да открия вълшебните говорещи цветя, а то отговора е бил в сърцето ми. Аз кацнах при теб запленен от красотата ти и тъгата, която струеше от очите ти. Помислих си, че ако има начин, светът ще обърна, но ще подаря на очите ти усмивка.

Кристалия слушала нежните думи на пеперудата. Усетила се щастлива. За първи път в живота си от както стояла заключена там в стаята познала усещането на щастие и любов.

– Пеперудке вземи ме при себе си, моля те…Нека стана пеперуда пък дори и за един ден.

И станало чудо на чудесата. Наместо тя да се превърне в пеперуда, то Пеперудата- принцът на пеперудите се преобразил в човешки образ воден от желанието си да направи принцеса Кристалия щастлива.

– Стани моя кралица Кристалия! Приемаш ли?
– О, Принце за мен ще бъде чест и тя навела пърхащите си мигли надолу.

Царят и царицата и всички слуги с тропкащи крачета отворили врата и останали, като вцепенени. Прекрасната Кристалия не била сама, а с чуден и млад принц до себе си.
– Дойдох за дъщеря ви, искам тя да бъде моя кралица. Вие сте я държали половин живот заключена от света, но аз искам да я изведа оттук и да я обичам до края на живота си.
– Но, тя има стъклено сърце, ами ако не издържи на толкова обич и се пръсне? попитала загрижено нейната майка.
– Царице, Кристалия може да обича, а едно стъклено сърце не е способно да даде обич. Тя мечтае за щастие, свобода и пътешествия сред далечни земи…Нима едно стъклено сърце може да побере толкова много неща в себе си? попитал принцът.
– Той е прав! Ние грубо сгрешихме спрямо дъщеря си. Водени от обичта си, то ние се превърнахме в нейни тъмничари, а то тайната била да дадеш свобода на този, когото обичаш – казал Царят.

Принцеса Кристалия и Пеперуденият принц поели на път не само в царството, но и по целия свят. Обичали се и били щастливи, а принцесата със стъкленото сърце, имала човешко сърце преливащо от обич и щастие. Кристалия и Пеперуденият принц били щастливи до края на дните си. Кристалия и Принцът ценели всеки миг, защото щастието е във всеки един миг на живота, то е вътре в душите на всеки, пък било то и в приказка с принцеса със стъклено сърце. Сега заспивайте докоснати от полъха на нежен вятър и необятни звездни мечти. Лека нощ!