Нова приказка: Опашка за сънища

| от Емилия Илиева |

Имало едно време едно малко кралство, а в него имало едно малко графство. Това било графството с най-прекрасната природа – красиви планини, малки и големи реки, прекрасни растения и разнообразни животни, които се опитвали да помагат на хората. Никъде другаде нямало толкова много еленчета, сърнички, зайчета, катерички, таралежи и най красиви птички. Тревата била наситено зелена, дърветата шумолели нежно с листата си, птичките пеели, рекичките ромолели.

Денем слънцето огрявало всичко с мека топлина, а нощем луната загадъчно се усмихвала. За съжаление обаче точно това графство било омагьосано от зъл магьосник. Всички хора, които живеели там били много нещастни. Не умеели да се радват на красотата около тях , били сърдити и нацупени и винаги се оплаквали, че това е най загубеното графство в целия свят. Всяка година кралят възлагал на нов управник да управлява графството, с надеждата да помогне на хората и да ги направи щастливи, но с всяка година те ставали по нещастни, докато накрая дори престанали да сънуват.

Събуждали се сутрин съвсем сърдити, ходели с нежелание на работа. Хлебарите замесвали хляба с нежелание, шивачите шиели и разпаряли по няколко пъти една и съща дреха, обущарите мърморели и хвърляли скъсаните обувки по клиентите си, клиентите крещели. И всичко започнало да се руши. Градовете запустели, станали мръсни и неприветливи, хората дори нямали желание да излизат по улиците, а камо ли да почистят! Единствено природата наоколо оставала все така красива. Управителят на графството не знаел какво да прави, докато един ден при него не се явил един мъж. Мъжът бил спретнато облечен, а в очите му искряла светлина.

– Чух за проблемите в графството и искам да помогна с каквото мога!
– Как би могъл да помогнеш? – попитал управникът.
– Искам да открия магазин, в който ще се продава нещо от което хората имат нужда.
– Какво е това, което биха купували хора, недоволни от нищо около себе си ? учудил се държавника.
– Остави това на мен – казал мъжът. Ако до една година хората не се почувстват щастливи ще си замина без да преча на никого.

Замислил се важният управител и решил да позволи на странния мъж да отвори магазин в главния град на графството. Той не искал да се провали, като всичките си предшественици и нищо не губел от цялата сделка. “Ако странникът успее – хората ще станат щастливи , а и кралят ще ме награди с орден “ златната кокошка”!”-помислил си той.

И така след като взел разрешението, Авин /така се казвал мъжът/ се запътил към град Рес. В града никой не му обърнал внимание и Авин спокойно се настанил в една изоставена къща. Запалил камината, изтегнал се на продънения диван и заспал усмихнат. На другия ден отишъл на площадчето, намерил изоставеното магазинче, за което говорили с управителя и влязъл вътре. Всичко било прашно и покрито с паяжини на Авин му трябвали няколко дни да го почисти и разтреби.

На петия ден той бил готов и закачил над вратата дървена табела, на която пишело “Магазин за сънища”. Хората, които били наоколо и с нежелание тътрели краката си, с наведени глави отегчено поглеждали към надписа и продължавали по пътя си. Изминала близо седмица, а в магазинчето не влизал никой, но Авин не се отчайвал, стоял зад тезгяха и пушел лулата си. В петък след обяд на вратата плахо се почукало и една забулена жена бавно пристъпила вътре. Авин станал да я посрещне, свалил шапка поклонил се и я поканил да поседне.

– Колко ще струва един хубав сън ? боязливо попитала тя.
Продавачът взел тетрадката , в която били описани разни неща и я заразглеждал.
– Един сън ще струва една мечта – казал спокойно той
– Как така една мечта ? – учудила се жената – Вие ми разказвате една мечта и срещу това получавате един прекрасен сън, чудесно качество без междинни пробуждания . Ако желаете ще ви дам каталога да си изберете – има голямо разнообразие от сънища – сънища за деца , за възрастни, любовни , приключенски, романтични и много други видове!
– Аз нямам мечти – казала отчаяно младата дама и не разбирам как така ще засънувам, само ако ви разкажа за някаква си мечта.
– Ако нямате мечти ,не можете да си купите сън! – казал учтиво, но твърдо Авин. Научете се да мечтаете и колкото по вече мечтаете толкова повече сънища ще може да си купите.
– Как ще ме накарате да сънувам ? упорствала тя.
– Срещу това , което ми разкажете ще получите от мен капка от вълшебните еликсири с които разполагам , според вашия избор и още същата вечер ще сънувате прекрасен сън.
– Добре – казала жената ще помисля дали няма да се сетя за някоя стара мечта . Отдавна тук никой за нищо не мечтае!
– Помислете госпожо и заповядайте пак. Магазинът е отворен всеки делничен ден от 8 до 18 часа.

Жената си заминала, а Авин се усмихнал и запалил нова лула. В първия ден на следващата седмица той отворил магазинчето както винаги в точния час и търпеливо зачакал. Към 10 часа на вратата се почукало и забулената жена се появила отново.
– Сетих се за една много стара моя мечта – казала притеснено тя
– Няма значение, че е стара – отговорил продавачът – важното е да я разкажете и ще ви продам най хубавия сън.

И така тя разказала мечтата си и получила капка от вълшебния еликсир за сънища. На другия ден усмихната влетяла в магазина, водейки със себе си двете си деца и казала, че е много доволна от съня, който сънувала и се чувствала много по добре. Децата разказали по една мечта и те получили от еликсира. На следващия ден тя довела приятелките си , после те своите приятелки и така пред магазинчето за сънища се извила голяма опашка от жени.

Мъжете в града се зачудили какво става с жените им, че са се побъркали по този глупав магазин за някакви си сънища, но когато видели, че съпругите и децата им се превърнали в усмихнати и щастливи същества, решили и те да опитат да си купят някой и друг сън. Авин продавал от вълшебните еликсири и изслушвал мечтите на хората, докато те самите започнали да се вслушват в собствените си думи и да вярват, че биха могли да осъществят реално това, което мислят, а сънищата им помагали. Всеки ден опашката пред магазинчето ставала все по дълга и по дълга.

Животът в градчето се оживил. Все повече хора се усмихвали и започнали да ходят с желание на работа. Мъжете , жените и децата се научили да забелязват природата и да и се радват. Когато минели покрай дърво, храст или тревичка, те нежно го милвали с поглед. Вслушвали се в птичите песни и с една дума се превърнали в щастливи хора. Управителят на графството получил своя орден “златна кокошка”, Авин получил удовлетворение от добре свършената работа, а хората своето щастие и може би още нещо………..!

Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.