Нова приказка: Момичето-принцеса

| от Теодора Антонова |

Конкурсът на Mamamia.bg НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА вече приключи и скоро ще обявим кой печели голямата награда. В първите дни на новата година ще продължим да публикуваме приказките на нашите читатели и приказни автори. А вие продължавайте да пишете, да творите и нека четем повече на децата заедно!

Малкото момиче мечтаело да бъде принцеса. То често обличало и събличало хубавите си кукли с дълги рокли и лъскави пелерини и се цупело, че неговите дрешки изобщо не му харесват и обувките-също….и колата, с която татко му го водел до детската градина, съвсем не приличала на каляска.

“Има ли вълшебници наистина? Защо и на мен не се случи една…..Да ме докосне с вълшебната си пръчица и всичко да се промени!”-така си мислело малкото момиче и понякога дори си представяло, че е принцеса, и светът около него ставал направо неприятен- децата прекалено обикновени, играчките вече изхабени и …..и всичко не било подходящо за една принцеса, макар и малка.

Тогава момичето принцеса се мусело, усамотявало се и отивало по -рано от всички в спалното помещение, където се просвало на леглото и направо приличало на болно. Но един мрачен есенен ден в градината се случило нещо неочаквано и необикновено. Момичето принцеса си легнало, защото наистина му се доспало и тъкмо да затвори очи, чуло шушукане. Във въздуха витаело някакво напрежение…. някой подреждал столчетата, после станало необикновено тихо. Явно щели да идват някакви много важни гости. „Важни важни…колко да са важни! Едва ли са принцове и принцеси.”-помислило си момиченцето.

Но шушукането отново се чуло, после –аплодисменти…И изведнъж в спалното помещение станало необичайно светло. Вътре влязла красива блестяща жена с истинска корона на главата и с много придворни, които направо подскачали около нея. Тя се запътила точно към неговото легло, вдигнала изящна ръка и с много нежен, но властен глас казала:

– -Искам нея! Тя ще ме наследи!- Всичко било толкова неочаквано, че момиченцето дори не помислило и просто тръгнало след прекрасната дама.

Всички свеждали глави около него толкова ниско, че то пропуснало да види очите на най-добрата си приятелка, а не си спомнило и за очите на майка си. Каляската направо полетяла и го отнесла в прекрасен дворец, с огромни прозорци и още по-огромни огледала. Великолепната дама му дала знак да я следва. То почти тичало след нея, зашеметено от радостно вълнение. Тя спряла пред най-голямото огледало, хванала детето за ръка, побутнала го пред себе си и казала с неочаквано студен глас:

– Знаеш ли, че си много грозна с тези дрехи. И панделките ти са толкова смешни!

Момиченцето се сепнало, защото се сетило с колко любов майка му ги закрепвала сутрин. Изведнаж се появили някакви хора и не само свалили панделките, но заедно с тях отрязали и опашките. Хубавите къдрици паднали тъжно на земята, а остатъците коса щръкнали на всички страни, но това траяло само секунди. Някой нахлузил на главата му грамадна перука- тежка, бухнала, неудобна и стискаща. Докато отвори уста, било облечено в огромна рокля, която му пречела при всяко движение.

– А сега ще се учиш на обноски и танци- Леденият глас го пронизал.
– Но аз съм вече много уморена! Искам си леглото!-
– Абсолютно невъзможно!- казала дамата- Ти си вече моята принцеса и трябва да носиш с достойнство короната. След танците следват упражнения по етикет, по пеене, по ходене…

Момичето едва отворило пресъхнала уста, но не успяло да каже нищо, защото чуло пръчицата да тактува. Направило усилие да подскочи в менует, но се препънало и паднало. Перуката полетяла напред, а то извикало от ужас:

– Не еее!
– Тук съм, миличко! Не се плаши! Това е само кошмар. – И малкото момиче принцеса се намерило в прегръдките на майка си. Най-нежните ръце на света го милвали, а най-топлите очи го гледали с любов.

– Не искам да бъда принцеса!-извикало то.
– Така ли, пиленце. Добре,няма! – казала майка му и го прегърнала отново.