Моята Коледа с…Ернеста Русева

| от MamaMia |

Декември е и остават точно 3 дни до дългоочакваната Коледа, когато ще можем дружно да седнем на домашния диван с кореми, натъпкани със зелени сарми, и да гледаме „Love actually“. Но преди баклавите и коледната телевизия, имаме да изминем дълъг път, в който ни занимават други неща: колко подаръка да купим, какви, откъде, понякога и защо, откъде да напазаруваме за Бъдни вечер и за Рождество, традиционното ли да сготвим или да го играем новатори в кухнята, как да украсим дома, как да изиграем идването на дядо Коледа за децата и не са ли вече достатъчно големи, за да разберат, че дядо Коледа е в Лапландия и не се спуска по комина, нито пълзи по тръбите на парното.

За всички тези и още няколко неща разговаряме с нашите коледни MamaMia герои. След като ви представихме Ани Николова, сега на вашето внимание е Ернеста Русева. Майка на две момчета, която лавира между работата си в Националната комисия за борба с трафика на хора и грижата за Стефан и Руси, и за лабрадора Кара, който възстановява половото равновесие в семейството.

1. Опиши твоята Коледа с три думи

Рождество, трапеза, уют.

2. Обичаш ли да украсяваш дома си за празниците и как?

Обичам да украсявам дома за празниците. След голямото предпразнично чистене, обикновено слагаме и украса. Най-често това са стандартните неща, но с порастването на децата сигурно ще влагаме повече нестандартни, творчески решения заедно.

3. Ако дядо Коледа ти подари право на едно желание, с което да промениш света около теб, какво би било то?

Освен световен мир, разбира се, на младини може би бих поискала да изчезне махмурлука. Сега, с почти тригодишно момченце и неговото братче на четири месеца, бих поискала поне пет часов сън на денонощие, без прекъсване, за всички хора по света!

4. Кой в семейството ти готви вечерята за Бъдни вечер?

Откакто моята баба вече не е с нас на Бъдни вечер, аз приготвям вечерята. Но всеки вкъщи помага и има точно определени функции – един чука орехи, друг стърже тиква, трети е на линия за неизменните разходки до магазина за това, което сме забравили … В кухнята най-много обичам да ми помагат, като не ми пречат. Ще видим тази година дали нещо ще се промени в организацията с две деца, вече правя планове за рационализация на някои процеси.

5. Кога пазаруваш подаръците- от по-рано или в последния момент?

Както всичко друго, и пазаруването на подаръци винаги остава за последния момент. В дните с повече свободно време, пазаруването на подаръци, опаковането, рисуването на картички за всякaкви празници ми беше много любимо занимание. Винаги съм имала много ясна представа какво искам да взема и не помня да е имало случай да не намеря точно това, което искам, в последния момент, точно там, където съм си мислела, че ще бъде. Един познат, потърпевш от кръстосването между магазинчета за ароматни свещи и бижута, сергия с екзотични плодове, с кратка почивка за рисуване на картичка на чаша бира, преди време го определи като „presents’ hunting“. Много добре описва цялата суетня. Сега намирам подходящи неща и онлайн или в краен случай жертвам напълно съня, за да измайсторя нещо.

6. А от какви магазини предпочиташ да пазаруваш?

Обичам малките магазинчета из централните улички на града. Много е приятно да пообиколиш с някой приятел, да срещнеш този-онзи, като се умориш да поседнеш за питие. В такива приятни обиколки съм се сдобивала с невероятни неща като антикварен циганско-български речник, който се оказа идеален подарък или ръчен часовник с анимационен герой. Напоследък откривам необятните възможности на пазаруването в мрежата (опитайте се да отидете на приятна и лежерна обиколка по магазините с бебе и почти тригодишно момченце, кипящо от енергия), но няма място за сравнение.

7. Коя е най-емоционална коледна песен за теб?

Напоследък с майка ми вадим от архива де що се сетим за песнички и рими, в това число и куплети на стари градски или кръчмарски песни, подходящи за деца или такива с разни архаични образи като дядо Мраз. Голяма забава пада, най-вече за хлапето, което с любов и възхита понася моето пеене. Като цяло сме на вълна детски коледни и зимни песнички до втръсване (което също си е емоция). С приятни емоции си спомням също и Били Айдъл с един албум коледни песни. Не помня много какво пееше, май имаше една две авторски, но много добре изглеждаше.

8. Опиши момента, в който разбра, че дядо Коледа не съществува?

Точно за този момент не се сещам, но си спомням последния път когато повярвах, че дядо Мраз (тогава) ми е донесъл така мечтания барабан. Баба беше излязла набързо, оставила подаръка пред вратата и звъннала на звънеца. После ме извика да отворим вратата заедно и явно толкова бързо се е справила с цялата работа, че й се вързах като за последно. Следващата година помня, че много я разпитвах как го е направила, явно вече преглътнала факта, че не съществува дядо Мраз.

9. Имате ли си ваш коледен ритуал с децата- като отваряне на подаръците сутрин, пържени филийки за закуска и т.н.

Нямаме някакъв специфичен наш ритуал, освен яростното разкъсване на опаковки на подаръци от първото съзнателно празнуване на Рождество на големия ми син и мисля, че скоро това ще се утвърди като ритуал.

10. Какво създава коледната атмосфера?

У мен празничната атмосфера се създава от съзнаването на това какво празнуваме – Рождество Христово. За съжаление много често, под една или друга форма този факт остава някъде в периферията, изместен от уж тематичните американски филми с главен герой образът на белобрад старец от стара рекламна кампания на голяма марка безалкохолни напитки, хедонистичното задоволяване на всякакви материални хрумки или съвсем простичък повод за преяждане и препиване. В страна, в която по-голямата част от населението декларира себе си като православни християни, по мое мнение, няма да загубим ако се укротим малко и се опитаме да се сетим каква е истинската същност на празника. Току-виж усетим и нещо повече от „коледна атмосфера“.
Иначе се сещам за оня стар виц за един, който отишъл на Луната и като се върнал разказвал колко било готино там – зелени човечета, ядене, пиене, безкраен купон. А като го попитали защо се е върнал тогава, той казал „Ами, няма атмосфера някак си …“

11. За или против пътуването извън града по празниците?

Даже не мога да разбера защо изобщо съществува някаква подобна опозиция. Принципно, „за“ празниците е моята позиция. От една-две години даже си представям как ще се съберем с всички роднини (и тези в чужбина), ще си наемем една къщичка в някое китно село и ще празнуваме всички заедно. Много обичам пълна къща и много хора на куп, пък където и да е, винаги ще се получи веселба.

12. Книга на коледна тематика, която би препоръчал/а?

Ами, книгата, в която се разказва за Рождеството на Господ Иисус Христос е една единствена. Не искам да натяквам нещо, но това са фактите, такава е истината. Всичко останало е просто добър маркетинг. Ако говорим за истории, свързани с отбелязването на празника, не съм чела много такива. Ако се опитам с две ръце, ще го докарам най-много до Дикенс.

13. Ще гледаш ли „Сам вкъщи“ по телевизията и тази година?

Не знам дали ще мога, ще опитам, но не обещавам такава дисциплина чак.

14. А какъв е подаръкът, за който си мечтаеш през тази година?

Опитах се да си представя някакъв материален подарък, но не ми идва наум нещо, което толкова много да искам. Искам здраве и спокойствие за близките и приятелите, мир по света (този път съвсем сериозно) и също хората да са солидарни, да се уважават и да си помагат и в делнични дни.