Мамо, ти ли си дядо Коледа?

| от Ива Михайлова |

Идва Коледа. Във въздуха летят снежинки, кипи трескава подготовка. Най-нетърпеливи са най-малките, които очакват подаръците, които Дядо Коледа ще донесе.

Първоначално децата са очаровани от приказната история на добрия старец и най-вече от идеята, че ще получат подаръци. Но с течение на времето дори и малките се досещат, че има нещо гнило в цялата история.

Как така Дядо Коледа е един, а идва и в детската градина, и вкъщи, видяхме го и в мола? И защо толкова много прилича на съседа чичо Стефчо или на татко, който всяка Коледа отива да изхвърля боклука?

Аз разбрах, че Дядо Коледа е моят дядо, защото на Бъдни вечер, по някое време винаги го викаха да получи телеграма от пощата. След което идваше Дядо Коледа, който носеше същите обувки.

Магията на Коледа е прекрасна и ако е наложително, нека не казваме предварително на децата, че няма Дядо Коледа. Те сами ще разберат.

Обикновено в последната група на детската градина, около 5-годишна възраст децата започват да се усещат. И да задават различни въпроси. Но няма точна възраст – може да стане и на седем години. Може би тогава е моментът да им помогнем да разберат, че в действителност Дядо Коледа не съществува. Но доброто, любовта и споделянето, олицетворени от неговия образ, ги има наистина.

Когато и да разберат истината за Дядо Коледа, за децата това е знак, че са пораснали. И момент, в който родителите трябва да бъдат до тях.

Представата, че има един добър старец, който обича децата и им носи подаръци, според психолозите, подпомага въображението им и изгражда представи, които в последствие ще са в полза на детето.

Често истината, че няма Дядо Коледа се научава от по-големия брат или сестра, от братовчеда или от някое приятелче. Понякога децата сами намират пробойни в достоверността на разказите, откриват скритите подаръци, познават в отговора на писмото почерка на мама и други.

Моментът на истината е, когато детето дойде и гледайки ви в очите ви пита със сълзи на очи: „Вярно ли е, че дядо Коледа не съществува?

Важно е в този момент децата да не се почувстват излъгани и предадени, и да загубят доверието си в родитилете. Затова какво да правим?

Добро решение е да ги попитаме какво мислят и да им обясним, че Дядо Коледа наистина не съществува, но е хубаво да си представяме, че го има, като продължаваме да си разменяме подаръци както преди. Една игра на въображами герои.

По този начин се запазват приятните ритуали и детето се чувства участник в процеса заедно с родителите си. Така то също се чувства голямо.

Ползата от Дядо Коледа

Образът на Дядо Коледа помага във възпитанието на децата не само, за да ги заплашваме, че ако не слушат няма да получат подаръци.

Той учи на щедрост, защото носи подаръци на всички деца по света; да споделяме: да подготвим нещо и за стареца и за неговите елени; на скромност, тъй като не може да носи големи подаръци, няма място в чувала. Добрият старец кара децата да полагат усилия, за да заслужат подаръците, но и най-вече на търпение. Затова не им давайте подаръците по-рано.

За едно дете да очаква определена дата, която не може да се премести е много възпитателно. Така то изпитва радостта от очакването, което нараства все повече, споделя я и се научава на търпение.

Чудейки се как да отговорите дали има Дядо Коледа, ако детето е по-зряло, може да прибегнете и до отговорите на известни писатели, повечето от които американски. Предлагаме ви писмото на писателката Марта Брокенбро, публикувано в New York Times:

Мило дете,

благодаря ти за писмото. Въпросът ти е много добър: „Мамо, ти ли си Дядо Коледа?“
Знам, че чакаш за този отговор от дълго време, затова трябваше да помисля добре, преди да ти отговоря.

Отговорът е „Не“. Аз не съм Дядо Коледа. И никой не е.

Аз съм човекът, който опакова подаръците. Аз ги избирам и купувам и ги слагам под елхата, както навремето го правеше моята майка, както нейната майка е правела преди това. (Татко, разбира се, също помага.)

Един ден и ти ще правиш това за твоите деца и ще се радваш, когато виждаш как тичат щастливи към елхата.

Но това не прави от майките Дядо Коледа.

Дядо Коледа е по-голям от който и да е човек и върши тази работа по-дълго, отколкото е живял и най-старият човек на земята. Той прави нещо просто, но много могъщо. Той учи децата как да вярват в нещо, което не могат да видят или да докоснат.

Това е много важна работа. През целия си живот ще ти е нужна тази способност: да вярваш в себе си, в приятелите си, в талантите си и в семейството ти. Ще ти се налага да вярваш в неща, които не може да оцениш, нито дори да докоснеш с ръка.

Като любовта например, онази огромна сила, която ще осветява живота ти отвътре, дори в най-тъмните и най-студени моменти.

Дядо Коледа е учител и аз съм негов ученик, а ти вече знаеш тайната как той минава през всички комини на Бъдни вечер, помагат му всички хора с добри сърца, които радостно очакват празника.

Хора като мен и татко, на драго сърце помагат на Дядо Коледа да свърши своята работа, която сам не би могъл.

Така че, не, аз не съм Дядо Коледа. Дядо Коледа е любов и магия, надежда и щастие. Ние сме от един и същи отбор, и ти също.

Обичам те много,
Мама.

Понякога възрастните също тъгуват, че вече не вярват в Дядо Коледа. Затова е хубаво да си припомняме, че макар и добрият старец да го няма, доброто, любовта и светлината съществуват. А да ги има в повече, зависи и от нас.

Весела Коледа!