Как да се (пре)живее през декември
Ако се чувствате леко разконцентрирани напоследък - не сте сами. Просто е декември, малко преди коледните и новогодишните празници и се работи като за последно.
Успоредно с това ни заливат оставки, новини и протести - като за последно.
На всичкото отгоре вече започна периода на именните дни, църковните празници и фирмените празненства, но за жалост все още не можем да отворим банкетните си клапи (като за последно), защото само махмурлук ни липсва - та нали тепърва трябва да приключим подготовката за свършека на света. Пардон годината.
А и трябва да ги пазим тези дробчета и стомаси за голямото плюскане след 24-ти декември и за огромната зимна ваканция, която се задава и ще продължи чак до 5 януари.
И докато се подготвяме за пълните трапези и празните касички, отново като за последно броим металните левчета и наистина за последно сантиментално се разделяме с хартиените левови банкноти. Заради раздялата с българския лев запасяването с храна и алкохол следва да е двойно, че и тройно... Кой знае дали по Нова година и в дните след нея ще имаме какво да ядем, след като банкоматите започнат да пускат само европейска пара?
Затова и във веригите за хранителни стоки няма къде да стъпиш от колички, които се бутат една в друга - хората сериозно са се загрижили за свършека на света.
Към това се добавят и ентусиасти, и те съвсем не малко, които (като за последно) бързат да изхарчат останалите им левове в брой, което допълнително напомпва повсеместната спекула. И вдига цените на хотелите и къщите за гости до нови висини: една новогодишна вечер с вечеря в Банско вече е на цената на едноседмична екскурзия в Египет...
Но докато омешваме социално-икономическите и обществени въпроси в главата си с неразборията на работа (всичко, което не е свършено тази година, трябва да се приключи в най-кратък срок до няколко дни!) - у дома ни очакват още куп приятни закачки, за които се чудим кога ще смогнем. А се налага. Да не кажем, че е изключително важно.
Ще изброя само няколко задължителни занимавки за майки-къщовници:
-
Слагане на коледната елха. Избиране и закупуване на подходящата коледна украса.
"Мамо, в детската градина вече украсихме, тук няма ли да има елха?", пита дъщеря ми и събужда точно онова чувство за вина, тип "лоша майка", което нямам ресурс да понеса в момента.
Когато й обяснявам, че не смогваме да сложим украсата, защото извикването на коледния дух върви успоредно с друго "удоволствие", наречено почистване на дома - тя решава, че това означава, че "Дядо Коледа няма да има къде да остави подаръците" и се разстройва. Май ще трябва да украсим още тази вечер...
-
Подаръците... вечните подаръци.
Има предвидливи хора, които още от октомври мислят какво и на кого да подарят. Тяхната последователност им позволява да избегнат декемврийския хаос на пазаруване в последния момент и вечния въпрос: "А сега какво да купя?"... Тези хора са за възхищение, но аз не съм от тях.
Та драмата с подаръците тепърва се развихря. След чуденката какво да подарим на детето, следва следващият въпрос: какво да купя на любимия, на родителите, на племенниците и на родата до четвърто коляно, с която се налага да се видим в почивните дни.
Замаяна от всички тези въпроси, забравям, че и аз съм човек и е добре да поискам от Дядо Коледа и нещо за себе си. Но този път вече наистина не знам какво. Абе, дайте ми просто пари...
-
Пазаруването
Тази Коледа ще пазарувам истински хранителни стоки, подходящи за готвене. Защото смятам наистина да готвя, а не като миналата година, когато изиграх пиесата "Планиране на празници за уморени хора".
За да готвя, трябва да пазарувам. За да пазарувам ми трябва време. За да си освободя време, ми трябват повече пари... И така стигаме отново до същото: просто ми дайте пари, пари ми дайте!
- Готвенето
Като жена на възраст вече казвам, че баба беше права с нейните думи: "Удоволствието от празника е в подготовката".
Затова ще се подготвя кулинарно: замислила съм погача, задължително сърмички, руска салата, любимите ми бисквити, тиквеник, баница. Бобче. А за Нова година ще направя онази празнична торта с къщичка, която и баба правеше.
Само не знам дали ще ми стигнат десетте почивни дни, за да приготвя всичко...
- Правилната нагласа
Същността на празника обаче не е само в подготовката. Тя е и в очакването. В тази тиха превъзбуда, че си се счупил от чистене, украсяване, пазаруване, готвене и слагане на маси и сега вече можеш да седнеш с чаша вино пред празничната трапеза.
Изобщо през декември живеем именно за този миг. Трябва да му е насладим истински, защото той е твърде кратък - още на 26-ти ще ни удари пост-коледната депресия.
А след това ще започнем да се суетим за Нова година, за да се събудим на 2 януари с много тежък махмурлук и въпрос в главата: "Ама това ли беше..."
И да започнем с борбата до последен дъх - отначало.
