Най-интересните факти за снега, снежинките, снеговалежите
"А знаеш ли, че снегът сякаш обича дърветата и нивите, щом ги целува толкова нежно? И после ги завива топло-топло с една бяла завивка; и може би им казва: Заспивайте, мили мои, докато лятото дойде отново...".
Това са думи на Алиса от едноименната книга на Луис Карол, публикувана за първи път в края на 1871 г.
В третата неделя на януари отбелязахме Световният ден на снега.
Въпреки, че нямаме повод да вадим шейните от мазета и килери, припомняме най-интересните факти за него, преди съвсем да сме забравили какво всъщност е истински сняг.
Знаете ли, че...
- Снегът всъщност не е бял, той е прозрачен.
Снежинките са ледени кристали, които пречупват светлината по такъв начин, че изглеждат бели за нашето око.
- Никога, ама абсолютно никога, няма две еднакви снежинки.
Всяка от тях е уникално произведение на изкуството, оформено от температурата и влажността по пътя си към земята.
- Обикновено снежинките са с диаметър от няколко милиметра.
Но историята помни и истински "чудовища". Най-голямата снежинка, регистрирана някога, е паднала във Форт Кио, Монтана (САЩ) през януари 1887 г. Според свидетели тя е била с диаметър 38 сантиметра - колкото голяма пица!
- Снегът е невероятен изолатор - той поддържа постоянна температура около 0 градуса, дори когато навън е -20.
Тъй като се състои от до 95% уловен въздух, той предпазва растенията и животните от екстремните студове под него.
Действа и като звукопоглъщаща изолация. Кухините между ледените кристали "улавят" звуковите вълни и ги заглушават. Когато обаче снегът се заледи или стане твърд, той започва да отразява звука и ехото се засилва.
- Ледниците и вечните снегове са като библиотека на земната история.
В техните пластове се запечатват прах, полени и газове от атмосферата отпреди хиляди години. Учените пробиват дупки в леда на Антарктида, за да разберат какъв е бил въздухът по времето на мамутите или след големи вулканични изригвания.
- Снегът действа като огледало - отразява до 90% от слънчевата светлина обратно в космоса.
Когато снежната покривка е по-малка, земята (която е тъмна) поглъща повече топлина. Това затопля почвата и кара следващия паднал сняг да се топи още по-бързо отдолу нагоре.
- Когато стъпвате върху сняг и той скърца, вие всъщност чувате звука от счупването на милиони малки ледени кристали едновременно.
Скърцането е най-силно, когато температурите са под -10 градуса, защото тогава ледът е по-твърд и триенето между кристалите е по-голямо.
- Земята не е единственото място със сняг.
На Марс също вали сняг, но той е съставен от въглероден диоксид (т.нар. "сух лед"). На спътника на Сатурн - Енцелад, пък се наблюдават истински снежни бури от ледени частици, които изригват от гейзери на повърхността.
- През зимата на 1998-1999 г. в планината Бейкър в щата Вашингтон е паднал общо 28,96 метра сняг за един сезон.
Това е колкото височината на 10-етажна сграда.
- Правенето на снежен човек е една от най-старите зимни игри.
През XV-XVII век снежните човеци често се появяват в европейското изкуство - не като весели фигури, а понякога като сатирични или дори зловещи образи, свързани с глада и студа. Едва през XIX век, с развитието на детската литература и коледните традиции, снежният човек започва да се възприема като приятелски и забавен символ на зимата.
- Стара германска приказка разказва, че снежният човек оживява при пълнолуние, но само докато трае студът.
В някои европейски легенди снежните човеци били смятани за временно оживяващи същества, които пазят селата през зимата, а в Япония има поверие, че ако направиш снежен човек с добро намерение, той ще донесе късмет и спокойна зима.
- Най-големият снежен човек в света е построен през 2008 г. в Мейн, САЩ.
Той бил висок 37,21 метра и носел името Олимпия. Носът ѝ бил от морков с дължина над 2 метра, а очите - автомобилни гуми.
- Статистиката от последните 20 години е категорична: снегът не просто намалява, а характерът му се променя драстично.
С всеки 1 градус затопляне на атмосферата, долната граница, на която вали сняг в планините, се качва с около 150 метра нагоре. Това означава, че на места, където преди е трупал сняг, сега по-често получават дъжд.
- Зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни през последните две десетилетия.
В България снеговалежите се изместват все по-често към края на сезона (февруари и март), докато декември и януари стават по-дъждовни.
В българските планини (Рила, Пирин, Родопи) средната дебелина на снежната покривка е с 30-40% по-тънка спрямо нормите отпреди 20-30 години. В ниските части на страната дните със снежна покривка намаляват средно с 2 до 5 на десетилетие.
- Изминалите няколко зими в България (особено 2022/2023 и 2024/2025) бяха сред най-топлите, откакто се води статистика (над 130 години).
Въпреки общото намаляване, учените забелязват и парадокс: поради по-голямата влага в по-топлата атмосфера, понякога се случват екстремни снеговалежи (огромно количество сняг за много кратко време), последвани от рязко затопляне. Това прави зимата по-непредвидима и опасна.
Снегът наистина е невероятно огледало на това как се променя светът ни - от детските спомени и приказките на Луис Карол до сложните екологични предизвикателства.
Дори да не успеете да направите снежен човек и тази зима, отпразнувайте снега - той заслужава!
*Полуостров Камчатка в Русия преживява най-обилния снеговалеж за последните 30 години, като на места снегът достига десетина метра/ 19 януари, 2026 г. / Alexander A. Piragis /Anadolu via Getty Images
