„Ще се поглезя малко“

| от Христина Маджарова |

„Колко му е, веднъж се живее, ще се поглезя малко!“ Тези мисли ме бяха налегнали посред лято, след като реших да си купя автомобил.

Гледах, мислих, смятах и започнах да ходя на огледи. Не съм скандалджия или сметкаджия, мисля си „умна съм, няма да ме измамят като другите“, а всъщност така и стана.

Романтичната ми логика беше , че така и така ще ме лъжат, ще търся евтина кола, по български „женски модел“, ако салонът е запазен пренавитите километри няма да са много, ако има газова и оригинални части-екстра.

Попаднах на един сладкодумец, колата била на майка му, ангренажен ремък бил сменил – повторено четири пъти за два разговора, масло сменено, не я карал и затова я продавал…Екстра.

Вързах се и съжалявам много (в момента колата пак е на сервиз). Ядовете започнаха един по един- винетката не била годишна, а седмична, маслото – старо и на дъното, няма резервни гуми, няма пожарогасител, задната дръжка за прозореца била счупена, багажникът не се заключва, задният стоп не свети..

Вината за повечето от изброените си е моя, заради предоверяване и недоглеждане. Стисках зъби. Първите седмици без причина започна да се включва авариен режим (три сервиза не откриват защо и съветват смяна на компютъра). Маркучите на антифриза изпускали, смених гарнитури, шлайваха глава на мотор…

Стискайте ми палци да започна да карам колата си спокойно, защото досега не успявах и се сещайте всеки път за този текст, щом решите „да се поглезите, защото го заслужавате“.