Последният момински запой

| от Вучето |

Кога разбирате, че сте остарели? При мен това разстройващо прозрение не дойде, когато забелязах първия бял пубисен косъм, нито пък когато едно нагло детенце ми подвикна: „Лелче, мръдни малко да мина с тротинетката!“. Дойде, когато установих, че шансът да ме поканят на моминско парти е станал минимален до нулев, понеже всичките ми приятелки вече са или омъжени, или здраво са се вкопали и с двата крака в старомоминството (ще прощавате, ама нямаме алтернативна дума за „ергенство“!) и за нищо на света не биха минали под венчило. А ми е късно да създавам нови приятелства с потенциални булки с двайсетина години по-млади от мен, само заради перспективата да излезем една вечер „по женски“, да опипваме дупетата на полуголи стриптийзьори и да се наковем с шотове в някой бар. Не, мерси, аз това мога да си го правя и без да съм в компанията на моми по дънки, потниче и триумвиратна лента през гърди, на която пише „Bride To Be“ или „Same Penis Forever“.

Това е, закривам панаира.

Но не и без едно последно връщане във времето назад – към снимките и спомените, ретуширани от еуфорията и алкохола. До оня последен за мен момински запой.

6 Юни

Марето и Калина са двете ми най-добри приятелки на този свят. Запознавала съм ви вече с тях – индиректно, белетристично. Днес, докато пием обедни фрапета, разредени с бири, Марето ни поднася новина, която не ни изненадва особено, а именно че ще се омъжва за Слави. Това е мъжът на втората половина от живота ѝ, както го наричаме зад гърба ѝ, понеже първата половина сподели с Пламен, Симо, „футболистчето от Пирин с големия…нос“, Наско от автомивката при тях и Джъстин, мениджъра на Burger King, макар че с него спа само три пъти по време на студентската бригада в Щатите през 2005-а. Сватбата е планирана за следващия месец, така че „хора, освободете си втората седмица на юли“. Разбира се, че ще сме на линия. Няма как да не изпратим любимата си приятелка в последния ѝ път. Като необвързана жена, имам предвид, вие какво си помислихте!

10 юли, четвъртък

Моминските празненства започват два дни преди същинското моминско парти. За разлика от него обаче, те са инициирани напълно спонтанно и не следват какъвто и да е организационен протокол. Излизаме в четвъртък вечерта „за по едно“ в любимия ни бар край реката, обаче, както често се случва, настроението и броят на питиетата ескалират и експлоадират. За което, държа да отбележа, е виновен барманът Жоро, който тайно е влюбен в Марето, и постоянно пуска любимите ѝ парчета, за да “ се докаже и подмаже.

Подмазването върви крайно успешно, понеже след поредния Джордж Майкъл, Марето смъква надолу роклята си, която се крепи само на един ластик, и белите ѝ, слънце невидели цици се изпльоскват върху барплота насред гьолче от разлят джин и обелки от фъстъци. Примерът
ѝ ми действа заразително и аз, понеже толкова ми е акълът, правя същото. Моите бозки обаче не се разливат по бара, понеже са чашка А и не могат да се сравняват с Марините чашки D. Жоро губи ума и дума в първия момент, но бързо се окопитва и разко сменя музикалния фон като пуска „Self Esteem“ на The Offspring – сякаш за да намекне, че трябва да проявим поне малко такова, демек самоуважение, докато сме в заведенеито му.

Когато най-после „затваряме“ кръчмата някъде към три и половина и се наблъскваме на задната седалка на едно такси (със смирено прибрани в пазвите вимета), Марето, вече поизтрезняла, осъзнава какво е направила и прехапва устни.

– Момичета, жени, другарки! Умолявам ви и ви заклевам никога, ама никога, докато сте живи, да не казвате на Слави, че съм си показала гърдите на Жоро Бармана! Иначе да пукнете!
– Да бе, разбира се, не се притеснявай. Все едно нищо не е станало, – успокояваме я ние и демонстрираме своята преданост, заключвайки съзаклятнически устни с въображаемо ключе.

11 юли, петък

Виждаме се на късно, махмурлушко кафе. Говорим си за всичко друго, само не и за станалото снощи. По едно време, напълно изневиделица, Марето избухва:
– Казах на Слави, че съм си показала циците. Още щом се прибрах, го събудих и си признах. Ама поне ми олекна. Нямаше да понеса да нося тая тайна в себе си чак до гроб, а и е въпрос на време Вучето да ме изтипоса в някой свой текст.
– А бе, Марееее! Може ли да си толкова зле! – е спонтанната ни едновременна реакция. – Ами сега?
– Ами Слави си е Слави – знаете го какъв е флегматик, нищо не може да го събори. Промърмори само „Е хубава работа!“, обърна се на другата страна и пак захърка. Така че сватбата не се отменя.
Въздишка на облекчение. Дали да не полеем новината с по едно просеко?
– Болен се пита! – е еднозначният отговор на Калина.

12 юли, събота, нощта на моминското парти

Бъдещата снаха на Марето, Патриция, е дошла чааааак от Бостън, за да организира ивента. Ние не я харесваме особено, но като знаем, че „не е оттук и е за малко“, си налагаме да се държим дружелюбно, както повелява протоколът за поддържане на приятелските взаимоотношения между българския и американския народ. Както и между родата на Марето и родата на Слави. Патриция печели допълнителни точки на одобрение, понеже е донесла консумативи за шаферките, които е закупила от американския магазин за един лев: светещи пластмасови пръстени, корони, близалки, изкуствени зърна на гърди и други подобни джунджурии, които трябва да придадат свеж чужбински вайб на партито.

19:30 – 22:30

Патриция е направила резервация за 15 души, всичките от женски пол, в модерен градина-ресторант в краен градски квартал, извън живия плет на който тротоарите са задръстени от стари автомобили, ромски каруци и припаднали от жегата кучета, а бабите седят по пейките пред къщите, веят си с брушури от супермаркети и клюкарстват за съседите. Нищо де, ние нали сме откъм по-добрата страна на плета. Храната се преглъща, въпреки че преобладават класическите за менюто тип „манджа с грозде“ панирани неща, извадени от фризера. Облечени сме гъзарски, но и практично, за да можем да се развихрим в танците, ако има такива (обаче няма!), правим си много милички снимки и гледаме да пием като пиленца, тоест едва-едва, за да не се изложим пред майката, лелята, бабата и учителката по литература от X клас на Марето, които също са сред поканените. Музиката е кофти, ама няма го тука Жоро да върти деветесетарски парчета и да докарва бъдещата булка до лудост. И слава богу, де.

22:10

Културно приключваме мероприятието, изпращаме представителките на матриархата с таксита по домовете им, и оставаме само ние трите BFF-та и още две други. И к’во правим сега, пита Марето, очевидно разочарована, че вечерта е на път да приключи толкова безславно. Аз съм си трезва, егати! Ми какво, какво да правим _ хайде да пием по едно последно, ама наистина последно, че утре някои ще се женят и не искаме да излязат с подпухнали като мекици лица и кръвясали като на разгневен ММА боец очи на сватбените снимки.

– Да бе, много ясно, че ще е само по едно! Да пукна, ако не съм си вкъщи до 12! – кима отривисто с глава Марето и изглежда така все едно сама си вярва. Свиркаме на едно такси и казваме на шофьора да ни метне „някъде на центъра“.

13 юли, неделя, денят на сватбата

Събуждам се със засъхнала лига по брадичката, без една леща и, о, ужас, без гащи! До мен в леглото хъркат Калина и… о, още по-голям ужас, Жоро Бармана!

Осъзнавам, че сме у нас, по котката ми Базука, която се е подредила абсолютно неподвижно с прибрани лапи в ъгъла на спалнята и е вперила в мен укорителен, психопатски поглед. Тоест нейният обичаен.

Четири кафета по-късно с Калина най-после се престрашаваме да прегледаме снимките и клипчетата на телефоните си в опит да сглобим събитията след напускането на ресторанта от предната нощ.

Кадрите, макар и епични, са безмилостно-жестоки.

След като сме слезли от таксито, сме минали през един денонощен магазин и сме купили две бутилки бяло вино и една бутилка джин. Аз съм откраднала стъклени чаши от маса в пицария, което ме навежда на мисълта, че 100% са били използвани. После сме се озовали на площада пред Операта, където, на издигнатата сцена за концерта на Васил Найденов, който е бил по-рано същата вечер, сме танцували кан-кан. Има го документирано на 55-секундно видео. Чудя се кой ли е направил клипа при положение, че и петте сме на кан-канското хоро. Изведнъж смътният спомен се избистря до кристална яснота в натежалата ми глава. Беше Васил Найденов! Той ни засне, след като много му се примолихме и даже леко го заплашихме, че ще му избием зъбите.

После сме се снимали как яздим кончетата на една детска въртележка и как пикаем клекнали зад паркирана до градската градина полицейска кола. Понеже пак преброявам, че сме пет, се моля на Господ да не сме завлекли насила Васко Найденов с нас, за да продължи да документира поразиите ни. Обаждаме се на Марето да я питаме кой ни е снимал. Тя вика, е браво бе, не помните ли – един полицай, учудващо симпатичен! Даже даде номера си на Любима, щото тя му призна, че си пада по мъже в униформи. Най-вероятно тя е имала предвид гаджето си, който работи във фирма за борба с вредителите и ходи с униформен оранжев гащеризон, обаче блюстителят на реда е разбрал друго.

След фотосесията с патрулката, която за късмет не е завършила с арести, сме тръгнали надолу по Главната. Минавали сме покрай едно барче, когато аз съм се спряла пред масата на няколко млади мъже, обесила съм се на врата на един от тях и съм казала:
– Пич, приятелката ми, ето тая красавица тука, утре се омъжва и сега има последен шанс да целуне законно чужд мъж. Искаш ли да си ти?

Оказва се, че не само той от компанията им e изразил желание да се целува с пияни жени, защото всяка една от нас получава по един език в гърлото (без Калина, защото само тя, макар и много пияна, успява да се държи целомъдрено). Това, което ме притеснява в цялата ситуация е, че поведението ни опасно граничи с педофилията, понеже, ако съдя по размазаните видео кадри, момчетата са не повече от десети клас! Добрата новина е, че всъщност ТОВА е моментът, в който се разделям с бикините си – вижда се как ги свалям, едва крепейки се с една ръка за стола, и ги нахлузвам на лицето на младежа, с когото персонално съм се целувала преди малко.

В 00:35 всички още сме в пълен комплект.

Това е добре. После обаче става леко плашещо, тъй като на следващите снимки и клипчета липсва петото момиче, Спаска, а ние останалите, колкото и да се напъваме, не може да си спомним кога сме я изгубили.

Звъним ѝ на мобилния. Включва се гласова поща. Звъним на майка ѝ и тя казва нещо, което още повече ни стряска. Спаска изобщо не е била на никакво моминско парти предната вечер, понеже от една седмица е в Германия на стаж.

Егати. Stranger Things, ама на втора степен!

Другата енигма е как Жоро се е озовал в леглото с мен и Калина. И дали се касае само до невинно озоваване или до по-сериозно вмешателство от сексуален характер.

Когато Жоро най-после се разбудва и идва в кухнята, воден от мириса на прясно кафе, самият той съвсем доброволно разбулва мистерията. След като сме се нацелували с натопорчените тийнейджъри в онова заведение, сме отишли директно в неговия бар и сме поръчали, цитирам, бири за отрезняване. Той ни е сервирал бирите без възражения. и се подпрял на бара, за да наблюдава нашето падение.

Първа е сдала фронта Любима. Жоро се обадил на гаджето ѝ, бореца срещу кърлежи, който след двайсетина минути дошъл да си я прибере. Крайно вкиснат, какъвто би бил всеки човек, когото са събудили по време на REM съня, той склонил да откара и Марето до тях, но само защото им била на път. Останали сме само аз и Калина. Когато сме си поръчали за пети път „Loser“ на Beck и по още две бири, вече минавало два часá и вече сме били толкова фиркани, че Жоро ни съобщил, че ще затваря, затова, ако обичаме, да си ходим. Ние обаче не сме се справили добре с ходенето, особено при преодоляване на трите стъпала отпред, затова той ни викнал такси. А за да е сигурен, че ще нацелим жилищния вход, ни придружил до моя апартамент. Защо моя? Не знаел къде живее Калина. А и, честно казано, му било неудобно от техните да им я стовари на прага в това състояние. Да бе, а не му било неудобно, да я изчука в МОЯТА спалня – при това, докато аз съм спала до тях! Сам си го каза.

Дотук с целомъдрието и моралните ценности.

– Много мерси за кафенцето, момичета, ама аз ще тръгвам! – казва Жоро с непринудения тон на хипстър, който посреща Джулая чисто гол на плажа, оставяйки ни с Калина и Базука да се гледаме мълчеливо-обвинително една друга.

По-късно същия ден Марето се омъжва за Слави.

Послепис

Сигурно се чудите къде е Спаска.

Така и не разбрахме. Просто изчезна яко дим тая жена! Едва преди няколко седмици съвсем случайно разбрахме чрез общ контакт във Facebook, че наскоро се е омъжила за някакъв в Нова Зеландия. Не я е срам – и да не ни покани на моминското си парти!…

Вижте още:

Шаферка – да бъдеш или не?

 
 


Повече информация Виж всички