В колекцията си за есен '24 модната къща "Оскар де ла Рента" включва сложни, вечерни рокли с мотиви, вдъхновени от ар нуво и стъкленото декориране.
Ефектът "разбито стъкло" е постигнат чрез мозайка от ръчно боядисани акрилни пайети.
Всеки детайл е уникален и напомня за витраж, а роклите са наречени "стъклени" и бързо се превръщат в отличителен белег на американската модна къща.
Внимателно изработени от хиляди ръчно рисувани елементи, роклите не са нито стъклени, нито счупени, но илюзията е убедителна - и завладяваща.
Всъщност, както мъжете, така и жените се опитват да носят стъкло от векове, и не само във високотехнологични аксесоари като часовници и очила.
Опасната привлекателност на това деликатно модно изявление датира от прединдустриалната епоха, когато стъклото е било евтина (макар и крехка) алтернатива на бижута, украшения, копчета и катарами.
За разлика от диамантите обаче, стъклото не е вечно.
Освен от напукване, материалът можел да страда от "стъклена болест" и да помътнее с течение на времето.
Затова викторианците намерили решение, използвайки малки цветни стъклени мъниста - създавали от тях сложни картинни, с които украсявали портмонета за монети, кесии за тютюн и ръкавици.
И, разбира се - забележителни бродирани със стъкло рокли.
През 1840 г. лондонските търговци на коприна Уилямс и Сауърби демонстрирали патентования си процес на тъкане на стъкло на изложба.
Този материал вероятно е бил предназначен за тапицерия, а не за дрехи: лорд Честърфийлд поръчал релефен сатен и стъклена тъкан, за да покрие столовете си. Въпреки това обаче не след дълго платовете от стъклено влакно навлизат в женския гардероб.
Филаделфийският производител Джоузеф Уийд излага шапки от стъклено влакно и коприна на Националния панаир през 1846 г. във Вашингтон.
Стъкларската компания Libbey Glass Company предлага на Световното изложение в Чикаго през 1893 г. рокля и чадър от стъклено влакно, изработени от Викторин Кармоди.
Инфанта Еулалия Испанска веднага си поръчва реплика за достойната цена от $90 000. Днес тя може да бъде видяна в Музея на изкуствата в Толедо, Охайо, и все още изглежда впечатляващо, въпреки тежестта си от близо 6,5 кг.
Въпреки, че текстилните изделия от стъклено влакно се смятат за твърде лесно повреждащи се (и твърде неудобни) за ежедневно носене, те се оказват идеални за сцената и големия екран.
Холивудските дизайнери на костюми многократно се връщат към стъклото заради неговото визуално въздействие.
През 30-те години на миналия век френската дизайнерка на плетива Ани Блат пък използва блестяща бяла прежда от предено стъкло, за да изплете на ръка вечерна рокля, която тя нарекла "Бял люляк".
Така успява да приобщи плетивата към семейството на висшата мода.
Лекото и издръжливо фибростъкло, патентовано през 1936 г., дава нов тласък на усилията си за производство на тъкани от стъкло.
Според производителите тъканите от стъклени влакна били устойчиви на замърсявания и мухъл и не са се разтягали, свивали или избледнявали на слънце.
По-важното е, че са били огнеупорни.
За сметка на това не можели да се гладят или боядисват, късали се лесно и изисквали внимателно ръчно пране.
През 21-ви век редица авангардни модни дизайнери отново са привлечени от красотата и ефимерността на стъклото, което служи като коментар върху преходността на модата - и на самия живот.
Особена популярност през 2022 г. придобива т.нар. "Стъклена чанта" на френската модна къща Coperni.
Технически тя може да побере един или два малки предмета, но ролята ѝ е най-вече да функционира като бижу - това е произведение на изкуството, ръчно изработено от духано стъкло.
"Става все по-важно да има нещо, което привлича вниманието, независимо дали е невидима рокля или прозрачна чанта, за да се гарантира, че снимките ще бъдат споделени", коментира модният историк Кимбърли Крисман-Кембъл.
Стъклото и неговата крехкост са предпоставка за философски размисли за преходността и невидимостта, но също и за игрив хумор, отразяващ и пречупващ човешката суета.
Подобно на хората, които живеят в стъклени къщи, и тези, които носят стъклени дрехи, трябва да внимават да не хвърлят камъни.
