Най-надеждният начин да разкриеш хубавите си страни пред човек, който не те е виждал, и да го накараш да поиска да те види – е мотивационното писмо.
Да, знам, че лафът е „Нова година – нов късмет“. Обаче знам и още нещо: късмета си го правим сами, поне до известна степен, и ако разчитаме само на това, че благополучието ще кацне самичко на рамото ни, има риск да го пропуснем. Дори ако наистина е кацнало. Защото не го ли хванем, то рядко се задържа там.
Ако си един от онези хора, които трепетно очакват от бъднивечерската питка или от новогодишната баница късметчето „нова работа“, опитвам да ти кажа, че щастието сигурно ще ти се усмихне през 2025 г., но за тази цел ще е добре и ти да си му показал най-широката си и истинска възможна усмивка.
Аз не съм HR специалист, рекрутър, лайф коуч или мотивационен лектор. Просто съм човек, на когото години наред не са се обаждали за работа след изпратено шаблонно писмо от десетки желани обява.
И човек, на когото в момента се обаждат абсолютно всеки път, когато си пробва късмета, дори и да го правя само от любопитство. Не съм станала различен човек, нито съм придобила някаква допълнителна квалификация, която да ме отличава. Само писмото ми стана различно, защото един ден си казах „добре, това не работи, ще пробвам нещо друго, пък да става каквото ще“.
Предполагам, че няма нужда да казвам, че писмото следва да е на езика, на който е обявата или какъвто се търси за съответната позиция. Затова ще кажа другите неща.
Оставете „уважаеми“ и другите формалности настрана и опитайте да напишете нещо човешко, но без да изпадате в ласкателства. Ако знаете със сигурност към кого се обръщате, адресирайте го по име, без прекомерни официалности. Ако не – тогава едно „мили колеги“ ще свърши работа.
По-персонално е, без да е прекалено свойско, а думата „колеги“ показва по елегантен и непринуден, че вече се виждате като част от екипа. Писмото следва да покаже на четящия, че насреща стои личност, а не робот, ChatGPT или подробна инструкция. Обърнете се към човека или хората, както ви идва отвътре, както би ви харесало да се обърнат към вас.
В журналистическата ми работа именно готините и персонални обръщения са ме карали да отворя и отразя дадено прессъобщение от стотиците, които получавам на ден.
Представете се с едно изречение. Кажете, че сте се зарадвали да научите за възможната работа, защото я искате, защото след пет години се виждате… така. Недейте да скромничите, да се аргументирате и оправдавате. Не казвайте, че сте подходящ, а че сте подходящиЯТ. Не опитвайте да съберете причините за това в едно или две изречения, а направете преход, че ще разкажете защо по-надолу.
Избягвайте да повтаряте CV-то си. Избягвайте и да назовавате уменията и компетенциите си с прилагателни. Разкажете ги като история. Например: вместо да декларирате, че се справяте успешно в конфликтни ситуации, споделете как доброволчеството сред хора от уязвими групи, председателството на студентски клуб в университета, или отглеждането на двама по-малки братя са ви научили на медиация.
Заложете повече на междуличностните, така наречените „меки“, умения – останалото го има в автобиографията. Тук представяте себе си, а не сертификатите си. За сметка на това, можете да разкажете за свое умение, което няма абсолютно нищо общо с позицията, за която кандидатствате. То ще ви отличи повече от уменията, които имат и всички останали. За работодатели в областта на правото или творческото писане е било най-интересно, че съм специализирала ориенталски изследвания за собствено удоволствие и че обичам да приготвям здравословни веган почерпки.
Знам колко е изкушаващо да твърдите например, че обичате и умеете да организирате събития, ако смятате, че това ще се изисква за позицията. Човек го прави, когато се страхува, че няма да го вземат на работата, ако не каже, че отговаря на абсолютно всички критерии. С лъжата обаче рискувате или да покажете противоречив образ на себе си, който да обърка работодателя, или да го заблудите твърде успешно и да се набутате в задачи, които не само че не умеете особено, но и мразите. С една такава крачка, която човек прави, за да се покаже отзивчив и в готовност пред работодатели и колеги, може да отклони целия си професионален път в нежелана и неподходяща посока за години напред.
Няма смисъл да опитвате да се вкарате в определена рамка на съответствие.
Покажете какви сте в действителност. Ако не изглеждате добър кандидат за една работа, значи тази работа всъщност също не е добър кандидат за вас.
Вижте още:
Подберете няколко факта от досегашния си професионален, а и не само, живот, но такива, с които наистина се гордееете и смятате, че ви отличават.
За по-прегледно го оформете като кратък списък с например между три и седем постижения от различни житейски и професионални области.
Отделете по едно изречение на всяко от тях, за да аргументирате как се отнасят към настоящата работа. Не е нужно да са измерими в цифри, награди или дипломи, дори е добре някои от тях да не са. Помогнали сте на колега в трудна ситуация, предложили сте екологично нововъведение в предишния си офис, вкарали сте благотворителен елемент в тиймбилдинг активност, съчетавали сте работа с два университета…
Да, всеки от тези факти разказва кой сте вие и защо може да се разчита на вас.
Ако искате да създадете среда на доверие и искреност, опитайте да се престрашите да кажете нещо лично за себе си. Няма причина идеята да ви плаши, защото в крайна сметка остава във ваш контрол какво ще споделите и какво ще запазите за себе си.
Кажете например на кой герой от популярна поредица се оприличавате, каква супер сила бихте си избрали, в кой момент от историята бихте се върнали, ако можете да пътувате във времето, кой изпълнител слушате без прекъсване на слушалки, докато се разхождате безцелно. Разбира се, конкретните избори следва да показват как личностният ви профил пасва с профила на желаната позиция, но отново без да лъжете за нищо.
Съберете в едно-две изречения защо всичко казано дотук ви прави супер кандидат. Кажете, че нямате търпение да научите повече за екипа и позицията, така че да можете и вие да решите наистина ли тя е за вас толкова, колкото изглежда.
Също както в личен план, в професионален план здравословният човек би предпочел уверен кандидат, който е там, защото има избори и избира него, а не някой отчаян кандидат, който виси на идеята за него като удавник за сламка.
Моят обичаен финал е: „Досега ви разказвах за всичко, което мога и с което се гордея. Ако искате да ме попитате какво не мога, съм готова да ви разкажа и това“. Давам го единствено като пример.
Вашият трябва да прилича на вас, като същевременно съдържа някакво предизвикателство към читателя, така че да полюбопитства наистина да научи повече за вас. Подберете тема, по която наистина ви е комфортно да говорите на живо и бъдете готови с отговора на въпроса, ако наистина ви попитат.
Ако успеете да подготвите писмо, с което сте супер щастливи, не се изкушавайте да разчитате на него завинаги оттук нататък. Писмото ви е станало яко заради влагането на творческа мисъл и индивидуален подход. За всяко следващо използвайте създадената конструкция, но адаптирайте поне няколко изречения, така че да е максимално актуално към следващото работно място и позиция, а и към междувременно настъпилите промени във вашия собствен човешки и професионален профил.
Дръжте се като равни, а не като слуги и лакеи, и ще бъдете приемани така. И не изневерявайте на себе си. Каквото е правилно за вас – ще се получи.
Още от Лора Младенова:
