Ния Стоименова: момичето, което говори с конете

| от Сибина Григорова |

С Ния се срещаме на нейна територия – в конната база в Ихтиман. Тя е двадесетгодишна чаровна девойка, която ако видиш на улицата, трудно ще предположиш, че прекарва стабилно количество време в конюшнята. Успява да го прави дори и докато учи в Швейцария, защото за нея това е страст.

Ния Стоименова е състезател от клуб „Конкур“ към конна база „Ниеса“. Започва като аматьор, после преминава в категория „Юноши“, а сега е в „тежката категория“ – мъже и жени над 18 г.

Открива конния спорт благодарение на родителите си, които са… тенисисти.

Майката на Ния е Катерина Малеева – стигнала до номер 6 в световната тенис ранг листа за жени, а баща й също е бивш професионален състезател по тенис. Ния също е тренирала тенис като малка, но по-скоро, защото в семейство като нейното това е ангажимент, който се подразбира. Фамилията го изисква.

„Баща ми много харесва конния спорт и точно той намери базата в Ихтиман. Като малка ходех с тях. Базата беше в самия град и нямаше толкова добри условия. Зимата например нямаше закрит манеж, а откритият замръзваше и затова не яздехме. А и тогава не се занимавах толкова сериозно“.

Най-общо казано, Ния скача препятствия с кон. Личният й рекорд е скок на височина от 180 см, но той не се брои, защото е направен на шега при надскачанията по време на един Тодоровден. В истинските състезания, на които се явява, височината на препятствията е 120 – 130 см. Засега.

Качва се за първи път на пони на 4 години. После обаче си харесва един кон и покрай него открива чара на ездата.

618x749

Питам я как човек си харесва кон.

„Не знам точно как“ – смее се Ния. „Просто ми хареса, че е чисто черен, колко е красив и как играе. Треньорът ми ме попита дали искам да се кача, аз се качих и така…“

Конят, спечелил сърцето на Ния, се казва Саймън.

„Много си паснахме и се развихме доста добре заедно. Покрай него се запалих. После като се преместихме на новата база, вече имаше условията и започнах да тренирам много по-сериозно.“

Интересно ми е какво означава да си пасне с коня.

618x906

„Да си паснеш с коня значи да преодолявате препятствията без грешка и да имате синхрон. Трябва да има минимални грешки в паркура. Когато почнах, конят беше доста необязден, а аз бях неопитен ездач. На първото състезание отидохме без той някога да е ходил на състезание и без аз да съм ходила на състезание. Това по принцип не се прави, но ние се справихме добре“.

Саймън обаче не е кон с с големи възможности и трябва да бъде сменен. Не смея да я питам дали като в разказ на Удхаус Саймън е спирал да почва по време на обиколките, но веднага се сещам за този приключенията на Бърти Устър.

След Саймън идва ред на Смила. Кобила с характер. Ния се състезава с нея 3-4 години, докато Смила не получава контузия. В периода на възстановяване Смила ражда конче.

„Теб кой те е контузил, какво ти е на окото“ – не се сдържам и задавам въпроса, с който не е особено прилично да започнеш интервю.

Виновницата се оказва точно Смила, която „малко е забравила, че трябва да внимава с хората, откакто е станала майка“.

По принцип кобилите се смятат за малко по-темпераментни, казва Ния. „По-трудно става връзката с тях. Но има и мъжки коне, които са много темпераментни, така че всичко зависи от животното. Все пак повечето случаи се смята, че мъжките са по-спокойни“.

Олицетворение на самото спокойствие е състезателният кон на Ния, с който тренира в момента. Сиско. Докато го снимаме, Сиско гледа право в камерата, а ние сме убедени, че конят ни съдейства напълно. Сиско няма нищо против да бъде гален от няколко ръце и май дори му е приятно.

Ния и Сиско още търсят химията на абсолютното съвършенство, но вече са много близо до намирането й.

„Когато човек избира кон, първо трябва да анализира собствените си умения“, обяснява тя.

„На високите нива конете са много по-темпераментни и трябва да имаш добри умения да се сработиш с тях“.

Как ездачът преценява своите умения, любопитствам аз. Някак естествено ми се вижда човек да търси най-добрият състезателен кон.

Ния бързо ме опровергава:

„Най-вече треньорът преценява уменията. Оттам нататък зависи ти колко искаш да се развиеш. Много е важно да не се надценяваш, за да не „разваляш“ коня с действията си. Всеки язди индивидуално. Някои влагат повече сила, други са с много отпуснати ръце и разчитат на баланса и силните си крака. Всеки има собствен стил.“

Какво ти казват на теб треньорите?

Моите треньори винаги казват, че не трябва да разчитаме на ръцете, най-важни са краката. Ръцете са само помощни.

Като физика – трябва ли да си по-голяма и силна, за да те слуша конят?

Да, физиката има значение, но зависи и от конете. Ако е по-тежък кон – имат значение килограмите на ездача, дали е дете или професионалист, мъж или жена.

618x804

Сезонът по езда вече е към края си, остават само още няколко състезания.

В България все още няма ранглиста на ездачите. Точки се трупат цяла година като се избират определени състезания и по резултатите от тях се сформира националният отбор на България. Той ще представя България на Балканиадата, която е през септември месец в Загреб. На Балканиадата има отбор за деца, за юноши и за мъже и жени.

Имаш ли предстартова треска?

Винаги имам. Най ми е притеснено преди началото, но като изляза на старта, толкова много се концентрирам, че въобще не мисля какво и как трябва да направя.

Конете имат ли предстартова треска?

Според мен конете също имат предстартова треска, но тя се поражда от ездача. Със сигурност го усещат и се влияят.

Ако конят не скочи както очакваш, какво правиш с него?

Зависи. Може да е или моя, или негова грешка. Трябва да се прецени степента на грешката. Ако е нещо по-сериозно, започваме да тренираме всеки ден, така че следващия път да не допуснем същата грешка. Но в ездата винаги има и доза късмет. Някой път може да закачи бариера и тя да падне. Може да имаш много късмет, да удариш силно бариера, а той пак да остане на мястото си.

Какви грижи изисква конят?

Изисква много грижи. За моите коне аз се грижа, защото ми е приятно. Професионалистите имат 6-7-8 коня на ден, така че нямат време да се грижат за всички и наемат конегледачи. Конете се почистват и в зависимост от натоварването се слагат охлаждащи компреси на краката, така че мускулите да се отпуснат. Трябва да се грижим и за сухожилията – колкото е по-възрастен конят, толкова е по-голяма вероятността да се контузи.

618x412

Инциденти имала ли си?

Не, не съм имала. Всички сме падали, но засега нищо сериозно. Ако конят много се разиграе, ти свикваш да се задържаш на него.

Тренира ли се как да падаш?

Всъщност не. Трябва ако видиш, че ще паднеш, да отскочиш от него и да слезеш. Аматьорите са в голям шок, ако конят нещо направи, но когато аз виждам, че не мога да се задържа, изкарвам си краката от стремената, за да не се заплета, и отскачам. Но, разбира се, в някои случаи няма какво да направиш и просто падаш.

Конете комуникират ли си един с друг в боксовете?

Да, според нас да. Един като изцвили и друг изцвилва. Няколко минути след като се роди кончето на Смила, то изцвили. Силно казано изцвили, но издаде звук. И цялата конюшня му отговори. Със сигурност усещат и явно си говорят.

618x844

Как се разбират двата ти коня?

Те стоят един до друг в съседни боксове и много добре се разбират. Когато съм с единия на състезание и се връщаме, другият кон винаги се обажда – знае, че си идваме. Единствен от всички цвили.

Какви са ти плановете за малкото конче?

Надявам се на доза късмет да има добър потенциал, защото може родителите му да са много добри, обаче то да не може да скача. Може родителите да не са показали никакви резултати, но кончето да се окаже много скокливо. Много зависи. Мъжкият е добър, кобилата е добра, надяваме се, че ще се получи. С началното обучение трябва много да се внимава и да се подхване от малко.

В Швейцария какъв кон яздиш?

Там си намерих една база на един швейцарски ездач – Алън Юфер. Той е в националния отбор на Швейцария и ходи по най-големите състезания в света. Случайно се свързах с него и го попитах дали имат нужда от помощ с язденето на конете през седмицата. И те се съгласиха да помагам. Ходя всеки ден, яздя по 2-3-4 коня на ден.

Каква е дългосрочната ти цел?

Искам да се занимавам с езда, страшно ми е приятно. Искам да се развивам и да ми доставя удоволствие. Мечтая да имам 2, максимум 3 коня. Но не искам само това да е целият ми живот.

Интервюто се проведе със съдействието на Rexona

 
 


Повече информация Виж всички