„Не съм от тук и съм за малко“

| от Николина Михайлова |


Обичам да пътувам. Обичам и да срещам различни хора. Това ми дава възможност да опозная света по един различен начин. Когато пътуваш обаче, рядко познанствата и връзките, които завързваш са дълготрайни и затова понякога в съзнанието ми минава онзи рефрен „Аз не съм от тук и съм за малко“. Сякаш, за да си напомня, че всичко е съвсем преходно.

Струва ми се, че това е единственият разумен подход, който човек може да има към летните флиртове.

Всички обичаме лятото – дните са дълги, нощите още повече, Аперолът (почти) никога не свършва и всички са обзети от леко и омайно чувство, че светът им принадлежи, понеже могат да попътуват и календарът със социални събития е пълен.

Лятото по стара традиция ни носи и нови запознанства иии… нови разочарования , защото летните свалки имат една трайно устойчива характеристика и тя е, че остават, където са се зародили – в лятото. Имаше един филм „500 мига от любовта“, но всъщност оригиналното му заглавие би се превело като „500 дни от Лятото“ (Съмър), което беше и името на главната героиня. В този филм главният герой в продължение на няколко сезона отчаяно се опитваше да продължи, съживи, или просто да държи на изкуствено дишане едно мимолетно лятно увлечение, опитвайки се да го превърне в истинска връзка. Е, не успя.

Вижте още: Пет гилотини, които посичат летния флирт

Доста хора обаче намираха филма за изключително романтичен, леко меланхоличен и сякаш откриваха и себе си в тази любовна история. Историята на онази нещастна и несподелена любов, която ни оставя с едно неприятно чувство на незавършеност. Любов, която никога не се е превърнала във всичко онова, което може би е можела да бъде, или поне което първото мимолетно запознанство е предложила като потенциал за нещо повече.

Именно такива са летните свалки – лъжовни, обещаващи ни нежност, потенциал и бъдеще, когато истината е, че са тук за малко, и ще си тръгнат на есен като прелетните птици.

Понякога си представям, че така се чувстват и големите градове, когато в края на сезона тълпите с туристи ги изоставят. Веднъж невинно попитах охраната на катедралата във Флоренция кое е най-доброто време да я посетя. Имах предвид като часови диапазон на следващия ден, а той ми каза просто „Януари“. Януари, когато само истинските граждани на града са там, когато и той самият е повече себе си.

Ние всички сме туристи в света на другите хора – понякога оставаме за няколко дни, понякога за няколко седмици, а понякога решаваме да преобърнем целия си живот и да се преместим на ново място. Просто гледайте, ако е последното… да е през януари.

Вижте още: 

13 храни, които ни помагат да отслабнем