Декември е тежък месец, няма какво да се лъжем – между многото работa, която не искаме да свършим, или малкото работа, която обаче значи и по-малко пари, множеството настинки и вируси и още повечето разходи… празничният сезон като възрастни не е много забавен. Особено, ако трябва да го прекарате сами. В повечето случаи имаме какво да правим на Коледа – традиционното разиграване на Война и Мир с близките. Обаче на Нова година нещата не стоят точно така, затова исках да ви споделя за тазгодишната ми проявя на лудост.
За мен това е като 8-ми декември, който обаче си длъжен да празнуваш цял живот. Кувертите, тоалетите, неудобните обувки, невинаги приятната компания, обещанията, че нещо, което никога не променяме, ще се промени само и по възможност от само себе си…
За мен Нова година е просто лудост. Един ден, в който се залъгваме, че някак си е по-специален от всички останали, че ще ни даде чисто начало и може би нова личност. След Нова година по магия вече няма да се налага да живеем със себе си и своите недостатъци. Нали така? Всичко ще е различно.
Да, ама не… като натрупаш достатъчно разочарования и нови години зад гърба си, бавно, но сигурно осъзнаваш, че нищо не се променя, ако ти не се промениш.
Този текст е за тези от вас, които нямат сили за този празник; които отдавна не намират удоволствието в живота на маса с алкохол и напудрена шоу програма. А може би дори за тези от вас, които всеки ден от годината се стараят да са по- добрата си версия.
Пробвала съм ги всички – домашни събирания, събирания на ресторант, посрещане на площада, посрещане с приятели, с роднини, с любим, сама и спяща на дивана. Колкото и да са ниски очакванията ми, разочарованието винаги намира своя път към тази нощ. Вероятно е резултат от натрупването на много емоции и очаквания, всички комплектовани заедно след седмица на взаимодействие с близките ни. Градусът на емоциите със сигурност е висок, но и не само той…
Затова тази година си измислих нов начин да избягам от всичката обремененост и насилствено празнуване на Нова година, съвсем като от филм. Нежеланието ми да празнувам Нова година, съчетано с ясното съзнание, че няма как да я избегна, доведе до това, че се съгласих на първа среща с непознат. На летището, на 30-ти. Защото всъщност нищо не е по- добра идея от Италия, всеки ден от годината. Лудост, нали?
Споделих с един приятел плановете си, които по всяка дефиниция се класират за леко… странни. Със сигурност бяха доста спонтанни. Какво може да стане? Реално, всичко или нищо.
Истината е, че живеем в такива времена и в такава държава, че нищо лошо, което може да се случи с непознат, не може да се случи и с любим дългогодишен партньор. Дали ме е страх? Не, не точно. Дали се притеснявам? Да, разбира се. Дали се вълнувам? Със сигурност.
А вие какво лудо направихте този празничен сезон?
Вижте още:
