"Мартина" по Виктор Пасков с премиера на сцената на Топлоцентрала
На 29 септември сцената на "Топлоцентрала" ще стане място за един безкомпромисен сценичен сблъсък с премиерата на "What the F is Martina?" - спектакъл, който посяга към един от най-мрачните, но и най-дълбоки текстове в българската литература: повестта "Мартина" на Виктор Пасков.
Представлението съчетава емблематичния текст на Пасков с личните истории на самите артисти.
Режисьор е Ахмет Исмаил, музиката е дело на Преслава Божидарова, а на сцената ще видим Лора Тенчева, Мартина Тодорова, Виктор Младенов, Георги Караиванов, Марио Топалов.
Написана в залеза на тоталитарния режим, повестта "Мартина" е алюзия за общество, контролирано чрез страх, липса на морал и системно смазване на индивидуалността.
Тя е огледало на това какво се случва с дадена общност, когато емпатията и човечността изчезнат напълно за сметка на сляпата злоба.
Режисьорът и актьор Ахмет Исмаил и неговият екип вземат Пасковата класика като основа, за да изградят своя "постпостпостпостмодерен театър", извиращ от болките и гнева на тяхното собствено поколение - гняв към изгубените идоли, към фалшивите обещания на поп културата и към бездействието пред разпадащия се свят.
"Новелата на Пасков ми попадна преди 5 години... Още тогава ми се запечата в съзнанието като текст, който ми се иска да бъде създаден на сцена, но по никаква причина не се чувствах дорасъл. Явно е трябвало да видя, преживея и да мине през душата ми още живот", разказва Исмаил.
По думите му подготовката за спектакъла минава през Библията, Юнг, часове разговори за живота и личните болки, както и много актьорски, режисьорски и композиторски опити, докато се стигне до хомогенната форма, която ще видим на сцената.
В представлението има една цяла плоскост от лични текстове на актьорите, която върви паралелно с Пасковата "Мартина".
"Докато литературата има този много топъл и нужен интимен характер и нейната функция е поглед навътре, театърът трябва да изисква, да предизвиква дискусия, спорове, скандали...", казва още Ахмет Исмаил.
Въпросите, които "Мартина" поставя, са свързани с движещата сила на омразата и злобата, с авторитетите и тяхното падение, с нишката на вярата и надеждата.
Спектакълът директно пита поколението днес: достатъчно ли е само да се гневим на света и на предишните поколения, или правим нещо съществено, за да го променим?
Написана с неподражаем, постмодерен "джаз ритъм", повестта е вик срещу разпадането на ценностите и загубата на абсолютния тон в човешките отношения.
Мартина остава символ - вечното, но сякаш невъзможно за достигане обещание за спасение, чистота и любов, отбелязва режисьорът.
А какво има да ни каже самата Мартина днес?
Отговорът предстои на 29 септември.
