Изкуството, за което (не) говорим

| от Николина Михайлова |


Понякога си говорим за изкуство, а понякога – не. Най-често си говорим за изкуство, което ни провокира, шокира. Разстройва? Днес ще си поговорим за един голям среден пръст.

Като този, който политиците ни отправят последните четири години, а преди това предишните пет години. Помните ли, когато си мислихме, че 2016-а е най- страшната година? Или когато всичко между 2020-а и 2023-а се сля в една безкрайно дълга година?

Този среден пръст е за тях, за всички преди тях и за всички след тях, които правят не само съществуването ни, но и самото ни оцеляване, трудно. Всъщност той се намира пред Италианската стокова борса в Милано от 2010 г. насам. Непосредствено след едно от най-големите икономически сътресения в модерната история не света. Е, нали не забравихте вече за икономическата криза от 2008-а? Може би най- разпространената версия за произхода на това произведение на изкуството е, че е израз на протест срещу финансовите институции след този икономически колапс.

Протест, и то какъв: 11 метра масивна инсталация. В „Сътворението на Адам“ на Микеланджело, само едно разгъване на пръста дели човека от божественото. Разгъване, оставено на свободния човешкия израз.

„Пръстът“ (Il Dito), както наричат италианците скулптурата, за която си говорим, е дело на Маурицио Кателан и се казва „Любов“.

Но не каква да е любов, не просто народната любов, от която някои парламенти с години се пазят с метални прегради, а любов отдавна преминала границите в нещо съвсем друго. Не и божествената любов, до която Микеланджело намеква, че можем да се докоснем.

L.O.V.E. – Liberta, Odio, Vendetta, Eternita – Свобода, Омраза, Отмъщение, Вечност. Все неща, които асоциираме с една романтична връзка или по-скоро със самия живот. Свободата, понеже я нямаме; омразата, понеже често само тя остава; отмъщението, понеже ни се струва, че е необходимо, и вечността – защото какъв смисъл има без нея? Маурицио обаче не само е прегънал всички компоненти освен омразата, а безмилостно ги е отрязал.

Свобода – няма. Отмъщение – няма. Вечност – не съществува. Остава да стърчи един среден пръст – Омраза. Към кого? За какво?

За всички, отнемащи свободата на другите.

Било чрез насилие, подтисничество или унижение. Независимо дали съзнателно или несъзнателно. Но най-вече за тези, които го правят несъзнателно. Защото сме родени свободни, макар и свободата да е отговорност. Сартр твърди, че човек е обречен да бъде свободен. Каква е тази толкова тежка присъда, която според него е свободата, защо да сме обречени на нея? Именно защото човек носи отговорност за изборите си. В това се крие непосилната тежест на истинската свобода.

За всички, които отмъщават.

С причина или без. Защото не ни е дадено нито да съдим, нито да унищожаваме. Най-вече нещо, което не сме създали ние. Човешкият живот е безценен,

За всички, които търсят вечност.

Вечна младост, вечен живот, вечно богатство. Нищо в нашия живот не е вечно.

Но и омразата не е отговорът. Затова творбата се казва ЛЮБОВ.

Вижте още:

Тълкуване на Закона за защита от домашно насилие по македонски