Хелоуин е тук и няма да си тръгне. Свикнете!

| от |

Гледам клипа на Сузанита и Андреа. Не ме разбирайте погрешно, не се хваля. Единственото интересно в случката е къде се развива тя – в детско клубче за празнуване на рожден ден. Часът е 11.30, децата беснеят из някое вътрешно помещение, лишено от приток на свеж въздух, а петнайсетина родители си разменяме любезности, пием кафета и боцкаме някакви неща от традиционно кошмарния кетъринг, характерен за този тип прояви. Клипът върви от огромна плазма с изключен звук, докато вътре тече не по-малко кошмарна музика от високоговорител. После задниците на Сузанита и Андреа се сменят с други задници. Пристигането на децата за поднасянето на тортата е увенчано от задника на Бийонсе – най-популярния, натоварен с културни стойности задник в съвременната поп-културна йерархия.

Разговорът на родителската маса обаче не е за задници, а за Хелоуин. Една майка обяснява колко е вредна тая работа с мерзките, сатанински американски празници, дето ни заливат. Питам я небрежно дали харесва Блек Фрайди. Мацката клати утвърдително глава и ми обяснява какви яки маратонки и други благини си е купила миналата година. „Блек Фрайди е върхът на американския консумеризъм – викам аз. – Хората са намерили начин да оптимизират времето между Хелоуин (втория по комерсиалност празник в света) и Коледа (безспорният номер едно по комерсиалност празник, нещо като задника на Бийонсе в областта на глобалния търговски стокооборот). По средата мерзкият империализъм е успял да мушне още една Черна меса на лакомия консумеризъм.“
Няма значение какви събития тресат света, с колко е изтънял озоновият слой и дали скандалът с Харви Уейнстйн с нещо ще промени природата на сексуалното хищничество, наближили ли 31 октомври най-голямата заплаха, дебнеща обществото ни, се оказва празнуването на Хелоуин. Какви ли не нелепости, обединени от хаштага #Не на Хелоуин може да срещне човек.  Фейсбук групата „Не на Хелоуин в българското училище“, следвана от 4400 души, например тази година е изготвила петиция срещу „все по-агресивното натрапване на Хелоуин в българските училища и детски градини“. Ето какви страховити работи се случват според авторите на петицията:

„Подрастващите са предизвикани да го преживяват лично(Хелоуин) през всички сетива! Децата рисуват страшни образи, обличат се като духове и вампири, изработват атрибути на смъртта, слушат зловещи разкази от предрешени като вещици учителки, получават указания как да викат духове на починали, правят и ядат сладки във вид на черепи и отрязани пръсти и т.н. Това се случва в нашите светски по характер училища и детски градини, в часове по различни предмети или извън училище, но винаги с участието на учител.

Ех, ако навремето учителката ми по математика умишлено се предрешаваше на вещица, днес щях да съм богиня на многочлените и интегралното уравнение! Само че аз съм набор на Асамблеята Знаме на мира, не на Франклин – безобидната зелена костенурка, от която повечето днешни деца у нас от рано научават в какво се състои честването на деня на Вси светии. Подозирам, че авторите на тревожната петиция също оттам са научили.
Какво е Хелоуин аз разбрах чак в гимназията по повод едноименната хеви метъл банда. А духове викахме още от 2-ри клас по всякакви начини, защото ни бяха много интересни. Експериментирала съм и с несъзнателно писане – палиш свещ пред огледало, гледаш пламъка и пишеш, каквото ръката ти диктува. Уви, нито един манифест на сюррерализма не излезе от тези ми опити. Нито пък пораснах като зомбиран почитател на Алистър Кроули или друг поборник на сатанизма.

В петицията срещу Хелоуин четем: „Според специалисти такова „празнуване на Хелоуин” излага децата на риск от реални страхови преживявания и емоционални травми.“
Без да съм специалист, миналата седмица видях нещо наистина страшно и способно да предизвика емоционални и физиологични травми, свързано с българското училище. За седмичното меню на децата в училище говоря. От снимките на тестените закуски, поднасяни ден след ден в училищните бюфети, наистина ме побиха тръпки. А не се плаша лесно. В трети клас виках Дама Пика.

В края на октомври и първите дни на ноември най-различни култури отбелязват ден на мъртвите – от нашата Архангеловска задушница до латиноамериканския Día de Muertos, от който впрочем тръгва епидемично разпространената сред тийнеджърите мода на Sugar skulls. Хелоуин просто е най-популярната платформа, с висок комерсиален магнитуд и потенциал да събира хората да се веселят. (Между другото също с висока международна популярност се ползва денят на св. Патрик, 17-ти март, който цял свят тълкува като повод за безобразно напиване с ирландско уиски или бира.)

Ние обаче сме убедени, че маскирането и веселбата са заплаха за изконните ценности и българщината. Ако светът се движеше по нашата логика, най-обидени от честването на Хелоуин би трябвало да са англичаните. Понеже празникът и легендата за Джак грешника тръгва от тях. Америка само го популяризира, при това заменяйки с тиква фенера на Джак, който в оригинал е от ряпа. Англичаните обаче явно страдат от някаква албионска засилия и немарливост, та пропускат да пищят как са им ограбили англичанщината.

Другият дежурен поплак, който слушаме всяка година е противопоставянето на Хелоуин и Деня на будителите. Обикновено го надават хора, които не могат да изброят и трима будители, нямат идея кои са Йоаким Груев, Найден Геров и Нешо Бончев. Тези хора със сигурност не са попадали на следния пасаж от статията за Деня на будителите в „Уикипедия“: „Например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.“

Ето сгоден повод да оженим Хелоуин за будителите с помощта на така ценения напоследък атрибут – носията.

Наскоро прочетох в едно интервю с проф. Владко Мурдаров как навремето от сп. „Космос“ обявили състезание за изнамиране на български еквивалент на думата компютър и изобретили „числер“ (от електронно изчислителна машина). Да сте чули някой така да казва на компютъра? Смятате ли, че съществува власт, която може да наложи използването на една или друга дума?
Същото е с опитите да забраниш на хората да празнуват нещо, което ги кефи, дава им възможност да разтоварят напрежението, да се съберат с приятели и да се забавляват. Така че да приемем фактите: Хелоуин няма да изчезне. Всяка година децата ще се маскират и ще се тъпчат с бонбони. А ако вземем да впрегнем общественото недоволство в натиск да се подобри качеството на храната в училище, ще е добре, нали?
Едва ли е толкова страшно детето веднъж годишно да иде на училище, маскирано в нещо като умалена версия Робърт Смит от Кюър. Далеч по-неприятно ще е да го заварите да упражнява пред огледалото телодвиженията на Сузанита.

 
 


Повече информация Виж всички