Едно Хашимото в повече

| от Теменужка Пашова |

Това е една история от първо лице за болестта или по-скоро състоянието Хашимото, което се оказа, че много трудно се открива от носителя му, но пък за сметка на това голяма част от жените имат проблем с щитовидната жлеза.

След второто ми раждане отслабнах драстично. В смисъл на онова болнавото отслабване – от 60 килограма да стана 39. Първоначално бях супер щастлива и се хвалех на всички колко бързо съм свалила ненужните килограми, но когато един ден се погледнах в огледалото се оказа, че съм свалила не само ненужните, а и около десет допълнителни.

Тогава започна да ми пада косата доста интензивно. Опитвах се да стопирам този процес с всякакви ампули, шампоани, терапии…, но така и не успях. Ноктите ми станаха като лист хартия. Не можех да си позволя дори лак да си сложа, колкото и да имах това желание.

Кожата ми беше изключително суха, което не ми правеше впечатление, разбира се. Получавах мускулни крампи и ми трепереха ръцете почти през цялото време.

Нито един от тези симптоми не ми говореше, че имам определена болест, оправдавах всеки един от тях с липса на калции, хормонален дисбаланс след раждането, нерви и т.н.

Един хубав, летен ден ме вкараха по спешност в болница с около литър течност в коремната кухина – никой не знаеше защо е попаднала тя там. След като минах през предположения за рак и спукана киста – се оказа, че поради липса на белтък са пропуснали червата ми. Тогава никой не се сети да ми направи пълни изследвания, просто ме срязаха, за да я извадят от мен. Продължих да си живуркам по същия начин, но с още един разрез на корема и две яйца на ден, за да може белтъкът ми да влезе в нормалните му стойности.

Половин година по-късно, ден преди да ме разпнат за пълни изследвания на червата в Пирогов, една приятелка ме помоли да си изследвам TSH-то. Дори нямах време да разбера какво по дяволите е това, просто отидох, положих ръка и изтеглиха необходимата кръв от вената ми.

4 часа по-късно влизането ми в болница се оказа ненужно, защото стойностите на онова, което до този момент не знаех какво означава, са ужасно високи. Намери се ендокринолог, който още на следващия ден обясни цялото ми състояние с тези стойности. Оказа се, че ако знаех какво се случва в моя организъм щях да успея да предотвратя много неща, които се случиха през тези две години и половина.

Та, вече близо една година се опитвам да вкарам в норма това проклето TSH, което си играе с мен постоянно – ту на горе, ту надолу. Смених няколко вида хапчета, докато отново не се замислиха за онова гадно изследване на червата – да не би да съм страдала от пропускливост, хапчето да се просмуква и да не се усвоява от организма ми.

Смених лекаря – няма да си направя това изследване, докато има някакъв друг вариант. Наречете ме инат, безотговорна към здравето ми и т.н. Тогава се оказа, че най-доброто лекарство съществува, но не в България, а в чужбина. Сега съм на него…и на успокоителни, от време на време разбира се. След две седмици ми предстои изследване на онова неприятно TSH и ще разбера дали има смисъл от новото лекарство. Има начин – сигурна съм, просто трябва да сме упорити.

 
 


Повече информация Виж всички