Един от важните ежедневни въпроси, които си задаваме, е дали да харчим пари, за да спестим време или да отделим време, за да спестим пари. Изглежда, че ако целта ни е да сме по-щастливи, по-добре е да извадим пачката.
Отговорът е даден от едно проучване на Националната Академия на Науките (САЩ), резултатите от които показват, че харченето на пари за спестяване на време може да намали стреса, причинен от ограниченото време през деня, като по този начин ни прави по-щастливи. В този смисъл, поръчката на храна онлайн след напрегнат работен ден, ще ви донесе само позитиви. Същото важи и за наемането на чистачка за привеждане на дома ви в приятен вид, без това да ви носи чувство за вина.
Водещият автор на проучването Ашли Уилънс, професор в Harvard Business School, казва: „Хората, които харчат пари за да спестят време, например за изпълнението на задачи, които не харесват, съобщават за по-голяма удовлетвореност от живота“. Проучването не показва подобни резултати при хората, които харчат пари за материални блага като електронни джаджи, дрехи и чанти.
Проучването показва, че този метод работи без значение колко богати са хората. Харченето с цел спестяване на време повишава удовлетвореността от живота на хора от всички социални групи. Авторите отбелязват обаче, че това може да не е вярно за изключително бедните.
Елизабет Дън, преподавател по психология в Университета на Британска Колумбия и автор на проучването, казва: „Ако дори мисълта за някоя ежедневна задача ви изпълва с ужас, вероятно си струва да се замислите дали можете да си позволите да платите за изпълняването й“.
Проучването ясно показва връзката между „купуването на време“ и щастието, но изследователите не спират дотам, а се опитват да покажат кое от двете причинява другото. За целта провеждат експеримент с няколко десетки канадци. Първо, предоставят на участниците по 40 щатски долара в продължение на два последователни уикенда, като указанията за похарчването им са или за закупуване на време-спестяващи услуги, или за покупки на материални блага, като например борд игри, бутиково вино или дрехи. След това изследват настроението им в края на деня.
Прогнозите им се потвърждават – харченето на пари за спестяване на време понижава стреса и увеличава щастието, докато разходите за материални блага нямат същия ефект.
Въпреки очевидните ползи, практиката да се „купува време“ не е толкова популярна. Проучване между 800 холандски милионери, които със сигурност могат да си го позволят, показва, че само малко над 50% от тях изразходват средства с тази цел.
Уилънс и Дън предполагат, че това се дължи на широко-възприетата ценностна система, акцентираща върху това да сме заети с нещо и вменяваща вина за плащането на неща, които можем лесно да свършим сами.
Г-ца Уилънс казва по този повод: „Искаме да изглеждаме сякаш сме способни да контролираме сами всички аспекти на живота си, и поради това имаме тенденция да избягваме харченето на пари за спестяване на време, дори да можем да си го позволим.“
