„Акам, бе!” или за опростачването на преподаването

| от Констанс Бонасьо |

Не бързайте да се оскандалявате! Не е това, което си мислите…

Учител по математика се изтощил да обяснява за отношението на две величини една към друга. След като стотици пъти повторил, че „ а към в” се отнася…, и никой не искал да запомни това, клетият човек прибягнал до една простотия, само и само учениците да запаметят този важен израз за математиката. Дали с тези букви са означени отсечки или изрази, историята мълчи. Важното е, че преподавателят не можел да придърпа децата към знанието, а свалил науката на елементарно ниво разбираемост. И така всички скандирали израза „Акам, бе!”. Него запомнили, за Питагоровата теорема – не сме сигурни…

Учител по български език и литература опитал да преподава за съюзите в сложното съчинено съединително изречение – „ и, та, па, че ”. Дал подходящи примери, повторил, потретил – запаметяемост никаква. Но когато предложил да ги слеят в една дума, учениците дружно завикали: „И… тъпаче!”, поздравявайки се с този възглас.

Не знаем как е обяснено сложното разделително изречение, вероятно пак се е намерил някакъв опростен вид на дефинициите, правилата, моделите…

Друг колега на втория учител се борил със звучните съгласни. В отчаянието си, след като посочил думите „ вода ” и „ боза ”, прибавил и думата „ г.з ”. Последната се набила здраво в детските глави, но далеч не сме убедени, че нещо за звучните и беззвучните съгласни е останало.

Помнили – недопомнили, разбрали – недоразбрали, децата пламенно отстояват правотата си, дори и когато грешат. След мъчителен разбор на думата „ разходка”, учителят избърсва потното си чело, за да започне спор с един малък правдолюб, които твърди, че вярно си е написал „предпоставката”. Обяснява му се за стотен път, че не се пише „ разхоТка”, защото е „хоДя”. Той се врътва ядосано и извиква, че е „обезщетен” в оценката. Следват нови обяснения…И, слава Богу, учителят е жена с гъста коса – има какво да скубе.

По-сложни стават нещата в по-горните класове, но и там опростащването и опростяването са налице, нали трябва да е разбираемо. Кой има сили да се занимава с думи, означаващи лица, професии, занаяти – ясно се казва, че това са „човечета”, а неодушевените предмети са „нечовечета”.

Следва въпрос – „Госпожо, а като му казвам: „Ти си нечовек, братле!”, това професия ли е?”

Какво да отговориш? Да си учител не е професия… Не можеш да следваш академичния дух, да приобщаваш към науката и знанието, защото времената не са такива.

Но не можеш и да опростяваш и принизяваш…и въобще, стига сме се оправдавали с времената. Простотия и простащина винаги е имало, както винаги е имало и любознателност и стремеж към възвишеност…

„Акам, бе!”, какво толкова – важното е, че децата са го запомнили и разбрали…

А сега, да се смея ли, да плача ли!? Видях наименованието на един спортен клуб – „Щур к.р”…

2

Важното е да сме живи и здрави!