Достатъчни ли са песни като "Татко, влюбих се в мъжкар"?
Темата с домашното насилие в България е болезнен проблем, който все по-често се озовава в новинарските емисии - oбикновено в криминалните хроники.
В огромна част от случаите пострадалите жени, но и мъже, трудно разбират, че се намират са в порочен кръг, в който "той ме удари само веднъж и ми се извини" или "често повишава тон, ама е прав/а".
Масово жертвите все още продължават да обвиняват себе си за агресията към тях от страна на техния партньор, а недоверието в институциите не ги улеснява в търсенето на помощ.
Според социологическото проучване "Чуй гласа ми", изготвено в Софийския университет от преподавателите Вероника Димитрова и Гергана Ненова и представено през юни - 74% от пострадалите от домашно насилие вярват, че институциите си затварят oчите за проблема.
Междувременно дейността по превенция и защита на жертвите на насилие, която би трябвало да се извършва от държавните институции и агенции, продължава да лежи основно върху неправителствените организации, които разчитат на доброволна дейност, дарения или се финансират по международни програми.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев посочи, че през 2024 г. са подадени над 53 хиляди сигнала за домашно насилие, а над 5000 ограничителни заповеди са издадени от съдилищата.
Увеличаващият се брой сигнали показва, че натискът от страна на гражданите и работата на неправителствения сектор са събудили известна активност сред обществото и то започва да разпознава токсичните модели на насилие у дома.
Но разпознаването е само първата стъпка. Следващата е държавата да осигури работещи механизми - от обучение на полиция и съдии, до достъпни кризисни центрове във всяка област.
На 19 ноември тази година Министерски съвет обяви приемането на подобен механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие, така че да се определят ясни процедури на взаимодействие между институциите - органи на изпълнителната и местната власт, социални услуги, кризисни центрове и неправителствени организации.
Според доклад на Омбудсмана в края на 2022 г. в България има едва 13 кризисни центъра за жертви на домашно насилие, но в 18 от 28 областни центрове изобщо няма място за настаняване на жертви на насилие.
А за много жертви - особено жени - безопасният изход зависи от това дали ще намерят подкрепа в първия момент, в който поискат помощ.
"Жертвите на насилие са анонимни до момента, в който не подадат сигнал. В България има малко кризисни центрове, в Европа са много повече. В България много жертви на домашно насилие, предимно жени, които често са финансово зависими от мъжете си, не смеят да търсят помощ, защото не знаят къде да отидат" споделя адвокат Лорета Филипова, основател на Асоциация за помощ на лица, жертви на домашно насилие пред Би Ти Ви.
С помощта на неправителствени организации в началото на 2023 г. и по инициатива на Фондация "Будителките" над 30 неправителствени организации се обединиха в една от най-големите застъпнически кампании в България - "Заедно срещу насилието".
А на 25 ноември в София от 18:00 ч. - Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените - в София от 18 часа пред Съдебната палата, ще има протест под наслов "Нито една повече", организиран от Феминистки мобилизации.
Планирани са протести във Варна и Пловдив, и още градове.
Също по повод 25 ноември, в кампания, спонсорирана от известен онлайн магазин за мода, известни звезди обединиха талант за създаването на песен, която започва розово, сладко с танцувално настроение и се преплита с... домашно насилие.
"Татко, влюбих се в мъжкар" е написана от доказания създател на силни текстове Папи Ханс и е изпълнена от Деси Слава.
Този вид социална активност е необичайна за представители на българската комерсиална музикална сцена и демонстрира любопитна промяна в нагласите.
С особено любопитство следим дали подобни промени на нагласите ще започнат да се случват и сред други представители на поп-фолк жанра, освен на вече доказалата смелостта си Деси Слава.
В крайна сметка поп-фолк гилдията вече десетилетия наред си "затваря широко" очите за проблеми като сексизъм и насилие и има лична отговорност за въздигане на пиедестал и затвърждаване на цяла култура, фокусирана върху възпяване на мачистко-материалистични идеали и традиционни ценности, в които жената заема подчинена, слаба и ранима роля спрямо силния, богатия и значимия мъжки персонаж.
Култура, чиито последствия са видими и трудно заличими - каквито са и прорезите по лицето на Дебора или видеата на Зорница Гюцова.
В крайна сметка битката срещу домашното насилие е тест за зрелостта на обществото. Тя изисква не символични жестове, а последователни, координирани действия и ясно послание, че насилието няма оправдание.
Само тогава думите "Нито една повече" ще се превърнат от протестен лозунг - в реалност.
