COVID-19 в България: силни на приказки, щедри на жертви

| от Ема Иванова |

След безгрижното лято, в което много бързо забравихме пандемичните истерии, октомври стовари COVID-19 върху българския народ със страшна сила, а ефектът от само месец неспазване на строгите мерки за безопасност от пролетта наподобява бомбардировки в мирно време. В края на септември починалите от коронавирус у нас бяха 813 души, в края на октомври – 1254, а на 11 ноември те са вече 1851 души. В рамките на няколко седмици научените уроци от началото на пандемията бяха напълно забравени, а болничната помощ стигна до състояние на апокалипсис.

А сме едва в началото на ужаса! И дете може да види, че седмица след седмица случаите на заразени също се увеличават в пъти. И ако твърдим, че не сме очаквали подобен сценарий – значи лъжем себе си, за да се правим на балкански смелчаци. До болка познато поведение, между впрочем. И поведение, което днес напълно безгрижно се демонстрира в ефира на националните медии.

Но нека си го наречем този вид поведение с най-подходящата дума: пълна простотия!

Знаехме на какво ниво е нашата здравна система още през пролетта, когато с ужас гледахме как се задъхват много по-добре подготвените и оборудвани болници в Северна Италия. Знаехме, че здравната ни система е много по-лоша от испанската (една от най-добрите в Европа), но манталитетът ни на презрение към мерките за безопасност е по южняшки сходен. И въпреки това гледахме на стотиците починали всеки ден само в Мадрид като на нещо далечно и незасягащо ни.

Още тогава на българския телевизионен екран започнаха да се изреждат какви ли не герои – политически и здравни, които да ни обясняват колко добре се справяме с пандемията, как сме били взели строги мерки и как извънредното ни положение било много по-успешно от извънредното положение в западните страни… Ганьо пак беше най-велик, най-умен, най-бърз, най-справящ се…

Но в следващите седмици и месеци предстои да станем свидетели на най-големия контраст между пропагандните приказки на политиците и здравните чиновници – и действителността.

Впрочем, българските граждани вече виждат несъстоятелността на приказките на всички отговорни. Говори се за наличие на лекарства, които всъщност липсват в аптечната мрежа. Говори се за машини за кръвна плазма, а такива няма. Действителността е такава, че доброволци за даряване на кръвна плазма има, но няма места, където тя да се дарява. Говори се за безплатни антигенни тестове пред големите болници във „фургони“ пред болниците… Моля? Да, такива тестове се правят, но цената им е 35 лв. Говори се за издаване на PCR тестове по Здравната каса от личния лекар с направление. Да, правих си и такъв тест: цената е 100 лв (на места стига и до 130 лв.), а личният ми лекар се смя с глас, като го попитах за направление. Говори се за наличие на места в болниците, а историите за хора, които няма къде да постъпят за лечение, защото няма свободни легла, са безспорен факт, който засяга все повече семейства.

Приказки, приказки, приказки!

В същото време лежерното говорене от телевизора цели уж успокояване на паниката: няма да има „локдаун“, завденията няма да имат вечерен час, поне не преди 23:30 (сакън, да не се засегнат ресторантьорите!), маски може и не се носят на открито, а хора като доцент Мангъров, които не смятат за проблем да кашлят в ефир и да не носят маски, са назначени за началници на Covid-клиника…

Вие сериозно ли? А подобно отношение към живота на стотици хиляди хора с хронични или придружаващи заболявания, които всеки момент може да се озоват в нужда от спешна медицинска помощ, не ви ли се струва малко така… цинично?

Аз бих го нарекла садистично.

Ясно е , че (ще) се оправяме сами!

Но познавам учител, който има симптоми на Covid-19 и продължава да ходи на училище, защото „все още нищо му няма“ и защото училищата продължават да бъдат отворени!

Познавам продавач в магазин, който от осем дни няма обоняние, но ходи на работа! Знаете ли защо го прави? Защото всички в неговото семейство имат „някакво неразположение“ – някои са по-добре, други по-зле, но нито един от тях не си е направил тест. Защото тестът струва пари, а парите трябва да се изкарват…

Това безумие, в което живеем, е резултат от абсолютния хаос, в който управляващите хвърлят страната от месеци насам.

Хаотични действия, объркване, отмяна на заповеди, биене в гърдите – и меки, успокоителни, популистки думи по телевизията. На фона на ужаса, който преживяват изтерзаните медици и хилядите заразени.

Онзи ден попаднах на коментари във Фейсбук, споделени под проучване на Института за здравна метрика към Университета във Вашингтон. Проучването твърди, че към началото на февруари 2021 година, жертвите на COVID-19 в България може да стигнат 18 000 души, ако мерките за безопасност продължат да са такива, както са сега.

18 000 души!

Но коментарите под новината бяха още по-страшни – 90% от хората казват неща от типа: „Стига простотии“, „Стига сте ни плашили с тази корона…“

За тяхно сведение ще кажа, че същият този институт предрече в началото на пандемията, че в САЩ хората, които ще изгубят живота си до края на годината може да надминат 200 000 души.

Към момента, преди да е средата на ноември даже – жертвите в САЩ са 245 943 души…

Заглавна снимка: 5 ноември 2020, интензивното отделение на Хасковската болница, което предстои да бъде превърнато в COVID-19 звено. Това означава, че хората, с други спешни проблеми няма да могат да получават помощ в болницата.

Снимка: Hristo Rusev/Getty Images

 
 


Повече информация Виж всички