Когато моя приятелка се разделяше с дългогодишния си партньор, тя чу въпроса: „Е, добре, де, не разбирам какво не му харесваш – не те бие, не ти изневерява, не се напива, не залага всичко на хазарт“… Разбирате ли, очакваше се, че най-елементарната база в една връзка – неща, които следва да са минимумът, върху който се надгражда – да са common sense, казано на чист джендърски, ще бъдат достатъчни за един човек да създаде семейство с някого.
Ние сме общество, което толерира токсичните връзки. Ти трябва да имаш връзка, на всяка цена, при това отрано, иначе не струваш, нямаш самостоятелна човешка стойност.
И този път, при красноречиво потресаващия случай в Стара Загора с пребитото и нарязано момиче, се надигнаха обвинителни гласове да кажат, че тя си го е избрала, а пък и нещо с поведението си си го е постлала. Любопитното е, че това обикновено са същите гласове, които ще ти кажат, че „много па подбираш, бе“, ако вземеш, че не се задомиш с първия срещнат. Същите, според които майка ти ще се зарадва на внуче, а не нов тиган. Те питат „абе, момичета, защо стоите при насилници“, след като с години наред са те убеждавали, че едни токсични отношения са напълно окей и трябва да се пазят с цената на всичко.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло. (Щото кой иска да види чудо на тоя свят все пак?!) Преклонена главица сабя не я сече. Трайкайте си. Че ще стане лошо.
Но, щом се пита, нека пробвам да отговоря.
Стоим при насилници, защото така сте ни възпитали.
Защото като положителен модел се утвърждават грубата сила и агресивното ѝ налагане – „мачкай, за да те уважават“.
Защото под снимките на момчетата с бръснати глави, фигура на младо диво прасе, къси черни панталонки, впита черна тениска с нацистки знак, татус от учебника по история и знаме в ръката, вие пишете „браво, трябва да има повече такива balgari“. Брат за брата, един вид.
Защото ни убеждавате, че ако не ги харесваме, проблемът сме ние. И някои от нас може пък да повярваме.
Защото говорите, че „силният пол“ трябва да защитава „слабия“, очевидно от себе си, освен ако „слабият“, нали, не си го проси, както често има навика да постъпва.
Защото не виждате проблем в свръхсексуализираните еднопластови героини в масовото кино, фокусирани единствено около заветната цел да си имат мъж, но пищите на умряло, че филмът „Барби“ взел, че сатирично обърнал перспективата.
Защото тълкувате покровителственото отношение като романтика и ни казвате, че сме дебели, грозни, космати феминистки с къса коса, ако ние не го тълкуваме така.
Защото на самостоятелността и самодостатъчността, които всъщност са витално необходими за наличието на здравословна връзка, се гледа с лошо око. Ква си ти там, че ще си платиш половината сметка и кой е тоя мухльо, дето не ти я плаща с думи в стил „аз никога няма да оставя жена да плати сметката в мое присъствие“.
Защото първият ви въпрос, когато срещнем романтичен интерес, е какво работи и колко изкарва.
Защото насилниците практикуват „разделяй и владей“. Убеждават те, че приятелите ти мислят злото, а семейството ти се меси в живота, и постепенно те отделят от всеки, с когото би могла да споделиш, че нещо се случва и не е наред.
Защото за самите семейства и приятели често е достатъчно да кажат „ааа, аз не го харесвам този“ и после да се врътнат обидено, ако не ги послушаш на мига, за да ти дадат урок. Цял живот ни раздават уроци. Едни чрез юмруци, други чрез назидателно мълчание.
Защото насилниците са „гаслайтъри“. Те не са те ударили, те само те блъснали и ти си паднала на пода, пътьом удряйки си окото в дръжката на вратата, и то е било защото си ги провокирала с поведението си, а те така те обичат.
Защото насилниците обичат „да помагат“. Те бързат да свършат всичко вместо тебе и да изземат всичките ти човешки отговорности и функции, за да те „улеснят“, и така с времето да повярваш в зависимостта си от тях и неумението да се справяш сама. Защото повтарят „какво щеше да правиш без мене“ толкова много пъти, че ти накрая започваш да го чуваш неволно в главата си.
Защото за всяка една връзка се приема, че „виновният“ е един, и че е този, който си е тръгнал. Другият е невинна жертва. Била тя и с макетно ножче в ръка.
Защото те третират като половин човек, ако не си се омъжила и родила от 25 нагоре. Много па търсиш, бе, много па претенции, сигурно просто не знаеш да задържиш един мъж или изобщо да го привлечеш да те хареса.
Защото много жени, хванати в капана на същите тези абсурди, всячески държат да предадат своето нещастие дословно и към следващите поколения.
Защото се кефите на патриархата, който впрочем вреди на мъжа не по-малко, отколкото на жената.
Защото цял живот отвсякъде получаваме разнопосочни, объркващи и вредни послания. Какви ли не. Изводът от тях е, че сме сами, освен ако не правим каквото се изисква от нас. На пръсти се броят пътите, когато усещаме от даден човек в живота си „приемам те, дори когато не те разбирам, и ще бъда до тебе, каквото и да става“. Малцината, които имаме такива хора в живота си, сме късметлийки.
Вижте още:
