Децата на възраст между 1 и 3-4 г. са като истински хищни зверчета. Ако родителят не е уверен в себе си, не е абсолютно убеден в това, което казва – те го подушват! А подушат ли колебанието му, край. Няма нито да си легнат, нито да се нахранят, нито нищо.
Дъщеря ми беше на две, когато караше един от неприятните вируси, с много висока и упорита температура. Нощна смяна обичайно съм аз, не майка й, понеже спя по-леко и така или иначе чувам малкото още в самото начало, когато реве, скимти, вика, пищи, мърда, бърбори от стаята си. А когато детето е с температура, знаете, нощите ги изкарвате покрай него. От време на време мерите, но като цяло се надявате да спи, това помага. Помага и на вас.
Е, точно покрай този неприятен вирус малката ми дъщеря не спеше. Пробвах какво ли не, но имаше едно-единствено нещо, чрез което успях да я приспивам. Да й държа ръчичката.
Да, обаче щом се опитвах да се измъкна, а разбира се, да измъкна и ръката си от нейната, дъщеря ми се будеше веднага. И така – с часове. И после – бях готов на всичко само и аз да поспя поне час-два някак си. А това „някак си“ се оказа следното: на пода до леглото на малката, с ръката ми, провряна между дървените решетки, за да държа нейната. За да спи тя. За да спя и аз.
Мда, обаче детето свикна и след като температурните истории отминаха, заспиваше само така. Съответно – се будеше в секундата, в която не усети ръката ми.
Не, нямаше как да сложа играчка вместо това или да приложа някакви други хитрости. Просто си го правех удобно – подреждах големия пуф, одеяла, възглавници по земята и горе-долу поспивах. Със „съвсем малки“ затруднения покрай „заключената“ ми между дървените решетки ръка и от там – ограничените пози, в които можех да спя на пода.
И така, докато една вечер жена ми влезе сърдита в детската стая и каза – стига, това не може да продължава! Изгони ме и каза, че тя ще се оправи с двегодишното зверче.
Ето как се оправи – застана срещу нея в креватчето и каза много спокойно, но още по-уверено и категорично:
„Виж какво, момиченце, сега ти ще легнеш да спиш и няма да ни правиш на маймуни повече. Ние си имаме легло и ще си спим в него, а ти тук – в твоето. Сега лягай и заспивай! Обичам те! Лека нощ!“.
И толкова.
Не съм видял дали на дъщеря ни малко са й потреперили устничките, дали са се насълзили очичките (ами да, мъчно ми беше), но легна и заспа детето.
И въпреки, че станах свидетел на този ефект, същият подход при мен не вървеше. Защото вътрешно не бях уверен. Защото ми беше малко мъчно за детето. Защото си мислех – ами, какво ще правя, ако не легне и не заспи…
Какво се случи обаче няколко години по-късно:
Двегодишният ни малък син побъркваше майка си и на всичко й отговаряше с ярко, уверено и непоклатимо „Не!“.
– Хайде в банята да те къпя!
– Не!
– Ела да ядеш!
– Не!!
– Отиваме да си лягаш!
– Не!!!
И в същото време когато аз му посочвах същите задачи, малкият просто отговаряше: „Добре, тате!“ и с желание отиваше в банята, да спи или да се храни.
Единственото ми обяснение е, че с него просто вътрешно бях много сигурен, че той трябва да постъпи точно така и му го казвах много спокойно и уверено. А сега майка му все се притесняваше, че не знае какво да прави, ако детето откаже. И никак не й се получаваше.
Та така. Ако можем да сме по-категорични и сигурни, че малкото дете няма друг ход, освен да се съобрази с наставленията ни, се обзалагам, че то няма и да си помисли да ни отказва и да ни хвърля в малка паника. Защото увереният тон работи най-добре, а не грубите заплахи и кахърните молби, нито подкупите и наказанията.
Само дето тук няма никаква подготовка, никаква рецепта как да гледаме, как точно да говорим, с какви думи. Просто трябва вътрешно да сме абсолютно уверени, че това, което казваме, ще стане. Иначе малкото хищниче ще си играе с нас, докато не ни „скъса“ окончателно нервите.
Още от Владимир Вълков:
10 неща, които изискваме от децата, а и ние не можем
„Кажи ми, ако ти пука: кога спокойно ще ми е на мене тука?“
Защо се дразня на стереотипа за безгрижния баща
Проходилката трябва да бъде забранена със закон
Ако трябва да науча децата си на едно-единствено нещо…
За „Браво“ ли е постоянното „Браво“?!
От какво се ужасяват най-много децата
Суперсилите, които децата губят с порастването
На фризьор, с вода, палатка в хола… Кои са най-дразнещите детски игри?
Домашните любимци (май) не учат децата на отговорност
Детски рев? Ама, моля ви се, той да не е само един вид
